29. 07.21 г.
Националната среща на социалните услуги, която се проведе на 25 юни в к.к. „Златни пясъци“, даде възможност за активна дискусия и обсъждане на изключително важни въпроси, засягащи темите за социалните услуги в условията на пандемия и приложимостта на Закона за социалните услуги и подзаконовите нормативни документи.
Във връзка със споразумението между Национален алианс за социална отговорност, Министерството на труда и социалната политика, Агенция за социално подпомагане и Агенция за качество на социалните услуги за намиране на задълбочени и конкретни отговори по всички актуални въпроси, публикуваме първата част от изпратените отговори, изготвени от експертните екипи на Министерството на труда и социалната политика и Агенция за качество на социалните услуги:
При ползване на социални услуги за деца без ТЕЛК 3-18 години, по смисъла на нормативната база те не са деца с трайни увреждания, как ще продължат да ползват услугите, например тези, които към момента ползват в ЦСРИ /рехабилитация, терапия и др./?
Отговор:
С влизане в сила на Закона за социалните услуги (ЗСУ) социалните услуги вече се дефинират не като места и сгради, а като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот. В центровете за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) се предоставя комплекс от социални услуги за подкрепа на деца/пълнолетни лица, свързана с извършване на рехабилитация и социални и психологически консултации, съдействие за професионално ориентиране и реализация, възстановяване на умения за водене на самостоятелен живот и др.
В този смисъл, в ЦСРИ може да се предоставят социални услуги като информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения, подкрепа за придобиване на трудови умения и други. Всички тези социални услуги по чл. 15 от ЗСУ, съгласно регламентираните в § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ дефиниции се предоставят, включително и за лица с увреждания (независимо дали са трайни или не), с изключение на социалната услуга „подкрепа за придобиване на трудови умения“, която услуга обаче е за пълнолетни лица. В този смисъл, няма пречка децата с увреждания, ползващи услуги в ЦСРИ като терапия и рехабилитация или информиране и консултиране да продължат да ги ползват и по новия ред.
Освен това, организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата, като тя може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите или начина на управление на услугата. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги.
Следва да се има предвид, че няма регламентирано изискване децата, потребители на различни от дневната грижа социални услуги, предоставяни както в дневните центрове за деца с увреждания, така и в центровете за социална рехабилитация и интеграция, да бъдат деца с трайни увреждания. Такова изискване има единствено за потребителите на услугата дневна грижа, за която законът регламентира, че те трябва да бъдат с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.
Използваме случая да обърнем внимание, че съгласно чл. 23 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги, финансираните от държавния бюджет социални услуги за подкрепа за формиране на родителски умения, за консултиране и подкрепа на родители по въпросите на ранното детско развитие и отглеждането на деца и за ранна интервенция на уврежданията за деца могат да се ползват от лицата и без насочване от дирекция „Социално подпомагане“ или от общината.
Относно разписването на Програми за качеството във всяка една услуга, възможно ли е да се разработи и предостави някаква рамка?
Отговор:
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗСУ доставчиците на социални услуги разработват собствени програми за развитие на качеството на предоставяните от тях социални услуги, в които се включват и дейностите за извършване на периодичен и годишен контрол и мониторинг на качеството. Основните принципи за разработване на програмите, както и редът за извършване на контрол, мониторинг и оценка на качеството и ефективността на социалните услуги ще се определят в Наредба за качеството на социалните услуги.
Предвид обхвата на въпросите, които ще бъдат уредени чрез Наредбата за качеството на социалните услуги, не считаме за необходимо да се разработва конкретна рамка/образец на програмите, тъй като те следва да отразяват определени специфики на услугите като целеви групи например и техните реални потребности.
Относно МРЗ и визията тя да не се променя в рамките на три години – 2021, 2022 и 2023 г. и при условие, че размерите на ОТВ в СУ вече са в рамките на визираните минимални прагове съгласно Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет това би довело отново до изоставане на трудовите възнаграждения спрямо инфлацията, която се развива в страната. Как ще се компенсира това „замразяване“ на възнагражденията на работещите в сферата, което отново ще доведе до демотивация и отлив от системата?
Отговор:
В Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, са обвързани с месечната минимална работна заплата, установена за страната, тъй като тя е основен параметър за целите на определянето на трудовото възнаграждение. Това е и най-подходящият механизъм, за да не се допуска служителите в сектора на социалните услуги да работят без справедлива актуализация на възнагражденията им.
В наредбата са посочени само минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати, като целта е служителите да получават възнаграждения над тези минимални размери. В този смисъл, не може да се говори за „замразяване“ на възнагражденията на работещите в сферата. Същевременно, предложените размери в наредбата са определени в зависимост от спецификите на всяка услуга и от спецификите на всяка група длъжности, за които са дадени дефиниции в допълнителна разпоредба.
В допълнение, въпросите, свързани с размера на минималната работна заплата следва да се разглеждат в по-широкия контекст на процеса на изготвяне на бюджетната прогноза за 2022-2024 г. и подготовката на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и заложената в него макрорамка.
Ще се разработи ли Методика относно проверките на АКСУ, с която ще се запознати социалните услуги?
Отговор:
Функциите на Агенцията за качество на социалните относно осъществявания от нея контрол и мониторинг в сферата на социалните услуги са регламентирани в ЗСУ, съгласно който те следва да са в съответствие с изискванията на закона, с Наредбата за качеството на социалните услуги и с етичния кодекс на служителите на агенцията, утвърден от нейния изпълнителен директор. В Наредбата за качеството на социалните услуги, освен стандартите за качество на социалните услуги и критериите за тяхното изпълнение, ще се определят и редът за извършване на контрол, мониторинг и оценка на качеството и ефективността на социалните услуги от страна на агенцията, доставчиците на социални услуги и общините и методите за мониторинга на качеството. В този смисъл, не считаме за необходимо да се изготвя отделна методика относно контролната дейност на АКСУ, тъй като тя е нормативно регламентирана.
Каква е визията, относно бъдещето на Общностните центрове след 2021 година?
Отговор:
Реформираните социални услуги, разкрити в рамките на процеса на деинституционализация на грижата за деца ще бъдат финансирани със средства от държавния бюджет след приключване на проектното им финансиране. Това се отнася и за създадените по Проекта за социално включване на МТСП услуги за ранно детско развитие и ранна интервенция на уврежданията, които към момента се финансират чрез ОПРЧР 2014-2020 г.
Има разкрити в няколко общини нови социални услуги по ОП РЧР, т. нар. Центрове за комплексна подкрепа за лица с увреждания със заместваща грижа, ще има ли стандарт за тях след приключване на проектното финансиране?
Отговор:
Както вече посочихме, на всички услуги, разкрити в рамките на процеса на деинституционализация и финансирани от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г. ще се осигури устойчивост чрез финансиране от държавния бюджет. Този ангажимент е поет и в стратегическите документи.
При предоставяне на СУ „Асистентска подкрепа“ лицата от 50% до 90 % остават не обхванати, ще бъдат ли преразгледани целевите групи?
Отговор:
Принципно подкрепяме разширяване на обхвата на потребителите на социалната услуга „Асистентска подкрепа“ по ЗСУ чрез включване и на лица с увреждания, които, независимо, че нямат определена чужда помощ, разполагат със съответните медицински документи, удостоверяващи невъзможността им за самообслужване за определен период.
Хората с увреждания по различни причини могат в даден момент да се намират във влошено здравословно състояние, да не могат да се самообслужват и да имат нужда от асистентска подкрепа, но решението на съответните органи на медицинската експертиза да не е актуализирано. Считаме, че именно в рамките на този период от време на тези хора с увреждания следва да може да се предоставя асистентска подкрепа. Подобна промяна обаче може да бъде осъществена само чрез промяна в ЗСУ.
Подкрепа на приемни родители, обучение на кандидат осиновители и оценка на родителски капацитет остават непосочени в нормативната база като вид услуга. Къде следва да бъдат отнесени?
Отговор:
Съгласно разпоредбите на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), приемната грижа е мярка за закрила на детето за отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство. С промените в ЗЗДет., които са в сила от 01.07.2020 г., е регламентирано, че семействата на роднини или близки, кандидатите за приемни семейства и утвърдените приемни семейства се подкрепят чрез социални услуги, включващи дейности за набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, подкрепа и наблюдение на отглеждането на детето.
Като социална услуга тези дейности се предоставят от общините, като по тяхна преценка могат да бъдат възложени на лицензиран частен доставчик на социални услуги. Предоставена е възможност и на дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) също да извършва цитираните дейности само в случаите, когато общината не предоставя социални услуги, които включват тези дейности, и когато няма лицензирани доставчици, които предоставят такива социални услуги (чл. 34а, ал. 4 от ЗЗДет.).
В допълнение, в чл. 15 от ЗСУ, в зависимост от основните групи дейности, са предвидени социалните услуги информиране и консултиране и обучение за придобиване на умения, като техните дефиниции обхващат дейности за изследване и разбиране заедно с лицето на проблеми и затруднения, които то среща за постигане на основните цели в неговия живот, и запознаване със и обмисляне на възможните решения и действия за преодоляването им, както и придобиване на умения за грижа и подкрепа за деца и за зависими от грижа членове на семейството. Това ясно показва, че посочените във въпроса дейности попадат в обхвата на част от социалните услуги по чл. 15 от ЗСУ.
Планират ли се обучения и методическа подкрепа на работещите в СУ, във връзка с темата за качество на работата?
Отговор:
Съгласно ЗСУ една от функциите на Агенцията за качеството на социалните услуги е да оказва методическа подкрепа за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги. Освен това, агенцията разработва критерии за анализ на добри практики за високо качество и ефективност на социалните услуги, извършва подбор на такива практики и предлага утвърждаването им на национално ниво.
Чрез закона е регламентирано правото на въвеждащи и надграждащи обучения за служителите, осъществяващи дейност по предоставяне на социални услуги и служителите, извършващи дейността по насочване за ползване на социални услуги. За служителите, заети в услугите, обученията се осигуряват от доставчика на социалната услуга съгласно разработена програма за въвеждащо и надграждащо обучение на служителите. За лицата, извършващи насочването, обученията се осигурява от органа по назначаване. Тези обучения са задължителни.
Законът регламентира наставничеството за служители, които за първи път осъществяват дейност по предоставяне на социални услуги. Чрез закона се въвежда и правото на редовна супервизия както за служителите, осъществяващи дейност по предоставяне на социалните услуги, така и за служителите, осъществяващи насочването за ползване на услугите.
Към момента Министерството на труда и социалната политика изпълнява проект „За по-добро качество и ефективност на социалните услуги в България“ по процедура BG05M9OP001-3.021 Гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги в рамките на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г.
Една от дейностите по проекта е свързана с обучение на доставчици на социални услуги по отношение на стандартите за качество на социалните услуги. Предвидените по дейността обучения на доставчиците са именно в контекста на въвежданите нови стандарти за качество на социалните услуги и ангажиментите им за мониторинг и контрол на предоставяните от тях услуги. Програмата за развитие на човешките ресурси 2021-2027 г. също се предвиждат обучения на човешките ресурси в сектора на социалните услуги.
Звено „Майка и бебе“ в каква услуга ще се трансформира, съгласно чл. 15 ЗСУ и ще се заплаща ли такса от ползващите я потребители?
Отговор:
Съгласно отменената дефиниция Звено „Майка и бебе“ предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, подпомага младите майки чрез социално, психологическо и юридическо консултиране и подкрепа. Социалните услуги, подходящи за тази целева група по смисъла на чл. 15 от ЗСУ и регламентираните в § 1 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ дефиниции са например осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация, информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия, обучение за придобиване на умения. Тук отново следва да се отчете и предоставената на доставчиците възможност за прилагане на гъвкави подходи при организацията на предоставяне на социалните услуги, като тя може да е в зависимост от възрастта на потребителите, специфичните потребности на потребителите или начина на управление на услугата.
По отношение на заплащането на такси, съгласно § 44, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ до приемането на тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред. От друга страна, лицата, които са освободени от заплащане на такса, са определени в чл. 103 от ЗСУ и нормите на цитираната тарифа са неприложими спрямо тях. В чл. 104 от ЗСУ са определени социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за чието ползване не се заплаща такса, като сред тях са и спешното осигуряване на подкрепа в случай на кризисна ситуация – до отпадане на спешността, както и социалните услуги за превенция на изоставянето на деца (дейностите в звеното със сигурност попадат в тази категория услуги).
Социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, за които не се заплаща пълният размер на таксата от лицата, които ги ползват са определени в чл. 77 на ППЗСУ. Сред тези услуги, съгласно т. 3 от цитираната разпоредба, са социалните услуги за подкрепа в случай на кризисна ситуация – след отпадане на спешността.
До колко е уместно доклада по чл. 38 от ППЗСУ да се предоставя на лицето, имайки в предвид констатациите от работата и мнението на работещите специалисти?
Отговор:
Съгласно ЗСУ водещи принципи при предоставянето на социални услуги са индивидуализиране на подкрепата, зачитане правата на лицата и гарантиране на активното им участие при вземането на решения, участие на всички заинтересовани страни. В духа на закона всяко лице, заявило желание и ползващо социална услуга активно е привличано във всички дейности в процеса на предоставяне на услугата – от оценката на потребностите и формулиране на индивидуалните цели, заложени в плановете за подкрепа, до прекратяване ползването на услугата. Респективно, няма как лицето да не бъде запознато и да не му бъде представен доклад за оценка, установяващ дали са постигнатите резултатите, включени в индивидуалния му план за подкрепа.
При кандидатстване на конкурс, като външен доставчик по кой лиценз, следва да се посочва през 2021 година и на основание на кой ще се сключват договорите с общините?
Отговор:
Съгласно § 38, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ лицата, които до влизането в сила на закона са вписани в регистъра по отменения чл. 18, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, са длъжни да се лицензират по реда на закона до 31 декември 2021 г. Процедурата за провеждането на конкурсите за възлагане на предоставянето на социални услуги е уредена в ЗСУ и ППЗСУ, където изчерпателно са посочени условията, редът и документите за извършването. След издаване на новия лиценз издадените удостоверения от АСП и лицензи от ДАЗД не важат.
Основен доставчик на социалните услуги в България са общините и е право на кметовете да решават дали да възложат или не предоставянето на услугата, както и да обявят нов конкурс за възлагане след изтичане на срока на действащия договор.
ЗСУ не поставя изискване общините да прекратяват сключените договори за възлагане на предоставянето на социалните услуги. Няма законова пречка след изтичането на срока на договора, да бъде обявен нов конкурс за възлагане на предоставянето на социалната услуга. Този конкурс следва да се проведе при условията и по реда на ЗСУ и Правилника за прилагане на ЗСУ.
Предстоящото планиране на СУ изисква ресурс, който общините не са в състояние да осигурят и това води до сериозни затруднения. Има ли визия за подкрепа и помощ?
Отговор:
Със ЗСУ за първи път се въведе планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги. По този начин държавата поема ангажимент за създаване на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план. Приета е и Наредбата за планирането на социалните услуги (Постановление № 133 на Министерския съвет от 6.04.2021 г., обн., ДВ, бр. 29 от 9.04.2021 г.). Съгласно ЗСУ тази карта следва да бъде приета от Министерския съвет в срок до 12 месеца от публикуване на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд през 2021 г.
Същевременно, към този момент действаща е междуинституционална работна група за изготвяне на проект на предварително картиране на социалните услуги в България само за нуждите на планирането на ресурсите и мерките по Програмата за развитие на регионите, Програмата за развитие на човешките ресурси, Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за новия програмен период 2021-2027 г., както и по Плана за възстановяване и устойчивост.
За максимално улеснение на общините беше разработен математически модел (макет) на програмен продукт „Ексел“ въз основа на формулата и критериите за определяне на максималния брой на потребителите на социалните услуги по видове услуги и същият своевременно е предоставен на общините.
Допълнително по предложение на НСОРБ на 25.02.2021 г. е проведена и разяснителна среща по темата „Картиране на социалните услуги“ през платформата „ZOOM”, на която са присъствали повече от 300 представители на общини, НСОРБ, МТСП, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието, храните и горите.
По време на срещата подробно е разяснен математическия модел за картирането и спешната нужда от самото картиране. На общините е предоставена възможност да задават въпроси, като на всички въпроси, които не са били коментирани на събитието, допълнително са подготвени писмени отговори и са предоставени на всички участници.
Министерство на труда и социалната политика, както и Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги, които имат законово определени правомощия да оказват методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги и за спазване на нормативно определените стандарти и критерии за качество на социалните услуги ще оказват подкрепа при осъществяването на процеса на планиране, съгласно Наредбата за планирането на социалните услуги. Подкрепа на общините беше оказана, а и все още се предоставя за целите на предварителното планиране, което беше инициирано тази година. Считаме, че по-голямата част от общините се справиха много добре със задачата.
Ще бъдат ли разписани програми за качеството на всяка една социална услуга? Ще бъде ли разработена и предоставена обща рамка?
Наредбата за качество на социалните услуги ще зададе общата рамка на програмите за качество, които всяка социална услуга, съгласно своите особености, е необходимо да разработи.
Планира ли се разработване на методика за проверките на Агенция за качество на социалните услуги, с която да са запознати ръководителите?
За момента, компетентностите на Агенцията за качество на социалните услуги са разписани в Закона за социалните услуги.
Планирани ли са обучения и методическа подкрепа за работещите в социалните услуги?
Министерството на труда и социалната политика изпълнява проект за укрепване на капацитета на АКСУ, в който са предвидени обучения на доставчиците на социални услуги по отношение на стандартите за качество.
