Въпроси и отговори от Национална среща на ръководителите и специалистите от социалните услуги – 2022

След организираната от НАСО Национална среща на ръководителите и специалистите на социалните услуги по случай Световния ден на социалната работа, предоставяме на нашите членове писмни отговори на поставените въпроси, които са изготвени от Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) и Агенция за социално подпомагане:

Как ще се отчита по лицензите?

Отговор: Доставчиците на социални услуги се отчитат по реда на чл. 112, ал. 3 и ал. 4 от Закона за социалните услуги. За улеснение на доставчиците е разработен формуляр за годишно отчитане, който заедно с указанията за неговото попълване е публикуван на официалната интернет страница на АКСУ и е достъпен на адрес: https://aksu.government.bg/otcheti-na-dostavchiczite-na-soczialni-uslugi/
Отделно от това на разкритата гореща телефонна линия +359 2 970 11 11, както и на електронната поща на АКСУ – aksu@aksu.government.bg, могат да бъдат задавани въпроси, свързани с начина на годишното отчитане.

Могат ли услугите в ДЦПЛУ да се ползват почасово?

Отговор: Видовете начини за ползване на социалните услуги са подробно регламентирани в чл. 16, ал. 3 на Закона за социалните услуги (ЗСУ), като в т. 1 на същата разпоредба е посочена възможността за почасово ползване на социални услуги.
В случай, че във Вашият въпрос е визирана услугата „Дневна грижа“ по чл. 15, т. 7 на ЗСУ, то дефиницията на същата е дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба на ЗСУ, където „дневна грижа“ е определена като дейност за осигуряване в специализирана среда на подкрепа индивидуално и в групи за деца и пълнолетни лица с трайни увреждания в рамките на не по-малко от 4 часа дневно, чрез която се осигурява посрещането на техните ежедневни потребности и свързаните с тях потребности от занимания за развитие на основни умения в зависимост от възрастта и личните нужди на лицата.

За какъв срок се сключват договорите за ползване на социални услуги между потребители на ДЦПЛУ и доставчици? Услугата дневна грижа средносрочна ли е или е дългосрочна?

Отговор: Съгласно изискванията на чл. 16, ал. 2 от ЗСУ ползването на социалните услуги може да е:
1. краткосрочно – за срок до шест месеца;
2. средносрочно – за срок до една година;
3. дългосрочно – за срок от една до три години.
Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 1 от ЗСУ и е в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат.

Деца и младежи ще могат ли да продължат да посещават ДЦПЛУ?

Отговор: В съответствие с регламента на чл. 14, ал. 1 от ЗСУ в зависимост от възрастта на потребителите социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица. Наредбата за планиране на социалните услуги определя като отделни социални услуги дневната грижа за деца с трайни увреждания и лица с трайни увреждания.

Как се сключват договори за интегрирано предоставяне на СУ?

Отговор: Отговорът на поставеният въпрос е разгледан в чл. 134 на ЗСУ, а именно – ал. 4.: При интегрираното предоставяне на социални услуги от един доставчик лицето сключва договор с него за ползването на всички услуги; и ал. 5.: При интегрираното предоставяне на социални услуги от различни доставчици лицето сключва договор с всеки един от доставчиците. Подробно описание на процедурата за сключване на договор между потребител и доставчик на социални услуги е разписан в Раздел III на Правилника за прилагане на закона за социалните услуги (ППЗСУ).

Трябва да се отбележи, че съгласно чл. 51, ал. 1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта. В този смисъл гореизложеното следва да се счита само за експертно становище на АКСУ, а не за официално тълкуване на разпоредбите.

По отношение на въпросите за годишното отчитане:

Частните доставчици на СУ изпращат годишен отчет по образец до АКСУ и до Кмета. Необходимо ли е да изготвят и изпратят и друг годишен отчет, освен този, който е утвърден със Утвърден със Заповед №РД-01-3/ 05.01.2022?“
Отговор: Цитираната Заповед се отнася до Годишен отчет на доставчика по чл. 112, ал. 3 на ЗСУ, с което се изчерпват нормативните задължения на частния доставчик относно годишното отчитане към АКСУ.

През 2021г. предоставяме услуга ДЦПЛУ. От миналата година имаме лицензи по новия ред за 5 вида социални услуги /в това число и дневна грижа/ по чл. 15 от ЗСУ. Все още работим под наименованието ДЦПЛУ. В този случай за кои услуги подаваме отчети? Колко отчети подаваме? Един за Дневна грижа или за всички социални услуги по лиценз?

Отговор: Доставчиците на социални услуги по чл. 12, ал. 2 (т. 1 и 2) и/или чл. 15 (т. 1 до 10) от ЗСУ предоставят Годишен отчет по чл. 112, ал. 3 на ЗСУ за всяка социална услуга, която предоставят – видно от указанията за попълване на Формуляра за годишното отчитане, достъпен на сайта на АКСУ (obrazets_otchet_su_2022.docx (live.com)).

По т.11, т.12 и т.13 при въвеждането на данните за ИОП, ИПП и договори с потребителите е указано, че се въвеждат данните за всеки месец без натрупване. Следва ли да се въвежда цифра напр. 35 договора за Януари, колкото са всички потребители, или се вписва сключените напр. 4 договора?

Отговор: В изложения във въпроса казус, се записват данните (за брой на ИОП, ИПП, договори) към последното число на месеца за който се отнасят, напр. брой действащи договори към 31 януари 2021 г., след което за следващите месеци се попълват броя на новите ИОП, ИПП и договори.

При т.16 се изисква преходен остатък от 2020 г. или от 2021 г. ?

Отговор: Преходният остатък, при наличие на такъв, се изисква от 2021 г.

Необходими са насоки към новия образец за годишния отчет. Не е ясно по какъв начин да бъдат отчетени различните целеви групи, когато за една СУ има няколко. Също така вероятно ще се дублират потребителите, тъй като те ползват повече от една СУ, предоставяна от един доставчик.

Отговор: В предходно наше писмо Ви информирахме, че заедно с формуляра за годишно отчитане са публично оповестени и указания за неговото попълване, а отделно от това въпроси, свързани с начина на годишното отчитане могат да бъдат задавани на горещата телефонна линия +359 2 970 11 11, както и на електронната поща на АКСУ – aksu@aksu.government.bg.
Независимо от този факт, Ви предоставям и следния отговор:Данните за целевите групи се нанасят в т. 6 на Формуляра за годишното отчитане, като е възможно да се посочи повече от една целева група за дадена социална услуга. В случаите, когато един и същи потребител ползва различни (повече от една) социални услуги, същият/та се отчита като брой потребител за всяка социална услуга, която ползва. Последното е валидно и когато услугите се предоставят от един доставчик.

Докога ЦСРИ ще бъдат с най-ниският стандарт за издръжка?

Отговор: В изпълнение на Заповед на министъра на труда и социалната политика за създаване на работна група за разработване на предложения за стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети през 2023 г. и в рамките на предвидените процедури в Решение № 38 от 27.01.2022 г. на Министерския съвет за бюджетната процедура за 2023 г., както и с оглед спазване разпоредбите на чл. 21, т. 4 от ЗСУ, на 09.03.2022 г., АСП депозира официално писмо до Министерството на труда и социалната политика, в което изложи подробно и аргументирано своето предложение за определяне на стандартите за финансиране на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет. При разработване на цялостното предложение за стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети за 2023 г., АСП е използва като отправна точка утвърдените натурални показатели и стандарти за периода след 01.04.2022 г., съгласно Решение на Министерски съвет от 03.02.2022 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г.

В направеното предложение, АСП ясно е изложила своята визия, а именно, че счита за особено важно прилагането на диференциран подход при определяне на стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети да продължи както досега, както и по отношение на идентифицираната необходимост от допълнителен финансов ресурс за работни заплати на персонала, с оглед обнародваното в ДВ бр.105/11.12.20 г. в ПМС №343/07.12.2020 г. за приемане на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, която влезе в сила от 01.01.2022 г. и почти всички доставчици я приложиха.

По своята същност Центърът за социална рехабилитация и интеграция (ЦСРИ) е форма на почасова подкрепа на деца/пълнолетни лица, свързана с извършване на рехабилитация и социални и психологически консултации, съдействие за професионално ориентиране и реализация, възстановяване на умения за водене на самостоятелен живот, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване, включително за хора със зависимости. Вземайки предвид, че ЦСРИ предоставят почасови услуги за подкрепа на деца и пълнолетни лица, както от общността, така и от социалните услуги за резидентна грижа, както и че ЦСРИ е основна съпътстваща услуга за подкрепа като изпълнява ключова роля за подобряване на възможностите за социално включване на потребителите от социалните услуги за резидентна грижа и от специализираните институции, включително в посока трайна и успешна деинституционализация, АСП е направила предложение стандартът за тази социална услуга през 2023 година да бъде увеличен с 15%, спрямо стандартите за 2022 г.

Какво ще представлява картата на социалните услуги?

Отговор: Съгласно действащия Закон за социалните услуги (ЗСУ), националната карта на социалните услуги се приема от Министерския съвет до 12 месеца от публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Тя ще бъде разработена въз основа на анализ и предложения на общините относно потребностите от социални услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.
Изпълнителният директор на АСП утвърждава препоръчителна структура на анализа на потребностите и на предложението за планирането в общината на социалните услуги на общинско и областно ниво, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет.

Въз основа на анализите и предложенията на общините АСП извършва анализ на потребностите на национално ниво от социални услуги, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет, и разработва предложение за Национална карта на социалните услуги.

Критериите за определяне на услугите и максималният брой на потребителите в Националната карта на социалните услуги се определят в Наредбата за планирането на социалните услуги съобразно броя и демографския профил на населението.

Каква документация трябва да съдържа личното досие на един потребител /клиент/?

Отговор: Личното досие се води от социалния работник за всяко лице, ползващо социални услуги. На заглавната страница се вписват трите имена, дата, месец, година на раждане, място на раждане, ЕГН, дата на постъпване, № от Регистъра и лична снимка. На вътрешната страна на заглавната страница се описва съдържанието на Личното досие. Личните досиета на починали потребители и копия от личните досиета на напуснали потребители се съхраняват в социалната услуга.

В личните досиета на потребителите се прилагат следните документи:

   Копия на заявлението за ползване на социална услуга и становище на настойника, ако е приложимо;

   Предварителната оценка на потребностите или заповед за временно настаняване за лицата поставени под пълно запрещение – (оригинал);

   Личен амбулаторен картон (ЛАК), ако има такъв, в оригинал;

   Решение на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, ако има такова, в оригинал;

   Медицинско удостоверение от общопрактикуващ лекар за общо здравословно състояние (степен на подвижност и самообслужване, хронични заболявания), ако има такова, в оригинал;

   Медицинска характеристика за психичното състояние от лекар-психиатър, с насочване към подходяща социална услуга, ако има такава, в оригинал;

   Декларация за съгласие за разкриване на данъчна и осигурителна информация – оригинал,  (по утвърден образец – при постъпване, а  всяка година саморъчно се попълва декларация за актуално имуществено и финансово състояние, която се прилага в досието);

   Решение на съда за поставяне под запрещение (пълно или ограничено) – оригинал;

   Документи, свързани с настойничеството/попечителството – данни за настойника/попечителя; удостоверение от органа по настойничество или попечителство (Глава десета от Семейния кодекс – Настойничество и попечителство);  ежегодните отчети пред органа по настойничество в общината;

   Водена кореспонденция между ръководството на СУ и близки лица на настаненото лице, включително с неговия настойник или попечител;

   Договор за социалната услуга и анекси към него – оригинал;

   Индивидуална оценка на потребностите, както и актуализираните Индивидуални оценки – оригинал

   Индивидуален план за подкрепа, както и актуализирания Индивидуален план – оригинал;

   Писмен план за здравни грижи – оригинал.

При необходимост се прилагат и други документи,  даващи сведения за здравното, физическото, трудовото, социалното развитие на потребителя от момента на постъпване до прекратяване ползването на социалната услуга.

В социална услуга – резидентна грижа при заразяване с COVID 19 на потребители на социална услуга – обособяване сектор за изпълнение на карантина по предписание на Регионална здравна инспекция и осигуряване на интензивна медицинска, социална и хигиенна грижа – каква е възможността да бъде финансирана отделно за този период от планирания бюджет на социалната институция, поради риск от заразяване на обслужващия персонал и мотивиране за участие в обгрижването в тежка епидемична обстановка?

Отговор: По-голямата част от потребителите на специализираните институции са в напреднала възраст, страдащи от физически или психически увреждания и са изложени на по-висок риск от инфекция и неблагоприятен изход, поради съвместно живеене в непосредствена близост с други потребители. Социалните услуги оказват подкрепа на хора с увреждания, възрастни хора и деца с/без увреждания и в тази връзка е необходимо да се предприемат специални предпазни мерки, за да защитят потребителите и персонала в социалните услуги. В тази връзка и с оглед опазване живота и здравето на хората, настанени в резидентните услуги, след съгласуване с Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването, от АСП бяха дадени указания, в които бяха посочени изисквания по отношение на това новонастанените потребители, както и потребителите след домашен отпуск или след болнично лечение, да се настаняват в самостоятелна стая за период, определен със заповед на министъра на здравеопазването, с цел недопускане разпространението на COVID-19. В правомощията на кметовете на общините, в качеството им на доставчици на социалните услуги, е предприемането на мерки и действия, насочени към превенция на риска от разпространението на COVID-19 и осигуряване безопасността на потребителите и персонала в услугите, както и издаването на административни актове за стриктно спазване на противоепидемичните мерки. Предприетите мерки, свързани с превенцията и контрола на разпространението на COVID-19 са съобразени с индивидуалните и специфични потребности на настанените лица и са с оглед минимизиране риска от възможни нарушения на правата на човека.  Ангажиментите и отговорностите на кметовете на общините е да организират предоставянето на услугите, по начин, гарантиращ високо качество на грижа и създаване на безопасна среда на живот за потребителите.

В контекста на гореизложеното и предвид възможността „сектора за изпълнение на карантина“ да бъде финансиран отделно от планирания бюджет на социалната институция, е важно да се има предвид, че средствата за финансиране на социални услуги, делегирани от държавата дейности се осигуряват със Закона за държавния бюджет за съответната календарна година, при спазване на изискванията в Закона за публичните финанси. Социалните услуги, делегирани от държавата дейности се финансират от държавния бюджет, чрез бюджетите на общините по ежегодно определяни с Решение на Министерския съвет стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. С Решението се определят делегираните от държавата дейности, финансирани със средства от държавния бюджет при организирането и предоставянето на публични услуги. В рамките на тези стандарти са средствата за издръжка на потребителите и за заплати и осигуровки на персонала в социалните услуги.

В Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и Решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г. е заложено увеличение на стандартите на всички социални услуги, финансирани от държавния бюджет. Увеличението на стандартите е диференцирано в зависимост от вида на услугата и е между 26% и 38%, като средното увеличение е 35%. Най-високото процентно увеличение е за социалните услуги за резидентна грижа. Ключов аргумент за предложеното увеличение е възможността за компенсиране на нарастването на разходите за издръжка на услугите, свързани най-вече с ръста на цените на горивата, електроенергията, храните и консумативите.

При разработване на предложението за стандарти за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети за 2023 г., като отправна точка, АСП е използвала утвърдените натурални показатели и стандарти за периода от 01.04.2022 г. до края на 2022 г., съгласно Решение на Министерски съвет от 03.02.2022 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2022 г. Особено  важно, както до сега, е да продължи прилагането на диференциран подход при определяне на стандартите за финансиране на социалните услуги, делегирани от държавата дейности, чрез общинските бюджети.

Изразена е необходимостта от допълнителен финансов ресурс за работни заплати на персонала, с оглед обнародваното в ДВ бр.105/11.12.20 г. ПМС № 343/07.12.2020 г. за приемане на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, в сила от 01.01.2022 г., която се прилага от доставчиците на социални услуги.

Общо средствата за 2022 г. /за период от 12 месеца/, изчислени по стандарта за периода 01.04.2022-31.12.2022 г., са в размер на 568 201 380 лева. Надграждането на стандарта за периода 01.04.2022-31.12.2022 г. изисква средствата да бъдат изчислени за период от 12 месеца, за да има база за сравнение. При това положение увеличението на средствата за делегираните от държавата дейности е 191 932 401 лева. Реално средствата за 2022 г. /за период от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г./,  изчислени по стандарта за периода 01.04.2022-31.12.2022 г., са в размер на 426 151 035 лева.

 

Документооборот на Дневен център за деца с увреждания. Каква документация трябва да има в ДЦДУ по новите нормативни уредби?

Отговор: С влизане в сила на ЗСУ социалните услуги вече се дефинират не като места и сгради, а като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот. В зависимост от начина на управление социалните услуги могат да се предоставят самостоятелно или като комплекс от различни социални услуги. В дневните центрове за деца с увреждания (ДЦДУ) се предоставя комплекс от социални услуги за подкрепа на деца с увреждания, който може да включва освен дневна грижа и редица други социални услуги като: информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучения за придобиване на умения и други. Предоставянето на услуги в ДЦДУ цели подкрепа на индивидуалното развитие, поддържане и придобиване на нови способности и самостоятелност на деца с различни вид и степен на увреждане и подкрепа на техните родители/семейства/.

Входът към социални услуги в ДЦДУ е с издадено от ДСП направление/заповед, когато за детето е предприета мярка за закрила или с Предварителна оценка на потребностите /ПОП/, която се предоставя на ръководителя на предоставяните социални услуги в ДЦДУ.

Документацията в ДЦДУ е необходимо да бъде съобразена с изискванията на Наредба за критериите и стандартите за социални услуги за деца, до приемането на Наредба за качеството на социалните услуги, като по преценка на доставчика на социалната услугата, с цел улесняване на работата, може да разработи и въведе и други специфични за целевите групи документи.

Документацията, която следва да бъде водена в социалната услуга – ДЦДУ:

1. Досиета на потребителите, като част от документите в тях са:

1.1 Предварителна оценка на потребностите /ПОП/. Лицето/ родителя/ попечителя/ настойника представя изготвената ПОП, с която ДСП  насочва лицето за ползване на социални услуги, на ръководителя на социалната услуга предоставяна от избрания от него доставчик. В случаите, когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги, финансирани от държавния бюджет, предоставяни от един или няколко доставчици, ДСП информира лицето, че то е длъжно да представи оригинал на предварителната оценка на ръководителя на една от социалните услуги, а на ръководителите на останалите услуги – копие от оценката.

1.2. Индивидуална оценка на потребностите /ИОП/ и индивидуален план за подкрепа /ИПП/ се изготвят в срок до 20 дни от заявяването на желанието на лицето да ползва социалната услуга от мултидисциплинарен екип от служители, определени от ръководителя на услугата с участието на лицето. Срокът може да бъде удължен до 30 дни, когато лицето по обективни причини не може да участва при изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите и индивидуалния план за подкрепа или когато лицето писмено е поискало удължаване на срока. При изготвянето на  индивидуалната оценка на потребностите се прилагат правилата и методите на работа при предоставяне на услугата (интервюта, тестове, срещи и интервюта с роднини и близки на лицето, проучване на документи и становища на специалисти, анализ на домашната/семейната среда, наблюдения и/или други методи по преценка на екипа). ИПП се изготвя въз основа на ИОП от мултидисциплинарния екип, изготвил оценката и с участието на лицето. Информацията се представя на лицето в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Образците на оценка и план се разработват от конкретната социална услуга, съобразно дейностите, които предлага в съответствие с чл. 6 от ЗСУ и съгласно изискванията на чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от ППЗСУ.

Когато лицето е избрало да ползва различни социални услуги от един доставчик, се изготвя обща оценка и общ план за предоставянето на всички услуги.

Когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, те заедно отговарят за изготвянето на оценката и на плана по ред, определен в ППЗСУ.

1.3. Актуализирани ИОП и ИПП се изготвят по искане на лицето в сроковете, посочени в чл. 33 от ППЗСУ или в определените в чл. 34 от ППЗСУ срокове, ако лицето не е поискало актуализация, както и при необходимост. Актуализацията на оценката и плана се извършва по реда на изготвянето им.

1.4. Договор за ползване на социална услуга се сключва след изготвянето на ИОП на лицето. Социалните услуги се предоставят след сключване на договор между лицето и доставчика на социалната услуга. ИПП е неразделна част от договора.

Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на лицето, което е избрало да ползва предоставяните от него услуги, проект на договор за ползване на социални услуги. След постигане на съгласие лицето и/или негов законен представител и доставчикът на социални услуги сключват в писмена форма договор за ползване на социални услуги.

До 30 дни преди изтичане на срока на договора за ползване на социална услуга, доставчикът на услугата изготвя доклад за оценка, с която се установява дали са постигнати резултатите, включени в индивидуалния план за подкрепа на лицето. Докладът се предоставя на лицето, на ДСП, извършила насочването или издала направлението за предоставяне на социални услуги по Закона за хората с увреждания, както и на общината, извършила насочването.

В случай, че в ИОП на лицето се установи необходимост от продължаване ползването на социалната услуга и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава, т.е. доставчикът анексира договора. При анексиране на договора за продължаване ползването на конкретната социална услуга, ДСП няма ангажимент за повторно насочване на лицето и изготвяне на нова предварителна оценка.

При интегрираното предоставяне на социални услуги от един доставчик, лицето сключва договор с него за ползването на всички услуги.

При интегрираното предоставяне на социални услуги от различни доставчици, лицето сключва договор с всеки един от доставчиците.

2. Регистър на потребителите
3. Отчетни форми на специалистите
4. Дневник за организиране на свободното време и културните дейности
5. Месечна ведомост на пребиваването на децата
6. Справки и отчети за дейността на ДЦ
7. Рапортна книга
8. Месечен график на служителите
9. Регистър на входяща и изходяща поща
10. Заповедна книга за регистриране на заповедите на директора
11. Счетоводна документация
12. Документация, свързана с трудово-правните отношения
13. Инвентарни книги и протоколи от инвентаризация
14. Книга за безопасност и хигиена на труда
15. Санитарни журнали и дневници за личната хигиена на персонала
16. Книга за лекарствата
17. Книга за регистриране на трудови злополуки
18. Книга за инструктаж
19. Дневник за входящ контрол на приетата храна
20. Касова книга за приход и разход
21. Контролна книга за газова инсталация
22. Документация за получени и изразходвани материали
23. Дневник за регистриране на жалби и оплаквания
24. Дневник на посетителите
25. Форма 76
26. Документация по пожарна безопасност
27. Книга и свидетелства за дарения
28. Ведомости за изплатени заплати, авансови отчети
29. Лични досиета на членовете на екипа
30. Процедури и правилници
31. Програма за въвеждащо обучение

 

Към настоящият момент националното право на България е адаптирано ли е към световните процеси и съдържа норми, които в максимална степен са насочени към защита социалната справедливост и правата на човека?

Отговор: Спазването на правата на хората е едно от основните задължения на ЕС. Тези права следва да бъдат зачитани от всяка държава членка, като за пълното им прилагане е създадена ефективна система, която непрекъснато се развива. Всички инструменти за човешки права съдържат не-дискриминационни гаранции и гаранции за равенство, независимо дали са на ООН, на Съвета на Европа, ЕС или ОССЕ.

Основните права и задължения на европейските граждани са определени от изискванията на националното им гражданство и европейските институции се ангажират да ги спазват, зачитат и гарантират. Допълнителното европейско гражданство е източник и на някои допълнителни права, които са уникални и само европейските граждани имат подобни.

По отношение защитата и тълкуването на човешките права най-много се разчита на разработки и механизми на национално ниво. Законите, политиките, процедурите и механизмите на лице на национално ниво са ключови за използването на човешките права във всяка страна. Именно затова е изключително важно човешките права да са част от националните конституционни и законови системи, съдебните професионалисти да са обучени в прилагането на стандартите на човешките права и нарушенията на човешките права да бъдат порицавани и санкционирани. Националните стандарти имат по-директно влияние и националните процедури са по-достъпни от онези на регионално и международно нива.

Основните приоритети, залегнали в стратегическите документи, касаещи националното право на България, са насочени към изпълнение на държавната политика по гарантиране правото на адекватна социална закрила за всички български граждани и за всеки гражданин на друга държава, намиращи се на територията на България. Националното право се стреми да осигури реализирането на основните права на гражданите, в съответствие с българското и европейското законодателство.

Социалното законодателство в страната защитава правата на човека и социалната справедливост и е насочено към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на качеството им на живот. Съгласно него не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно НАРЕДБА за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и Чл. 9. {2} Размерите на възнагражденията на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги по чл. 15, т. 7 от Закона за социалните услуги за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, са с минимум 20 на сто по-високи от размерите на възнагражденията по ал. 1. – Как във времето ще могат да се ползват тези средства?

Отговор: Агенцията за социално подпомагане, счита, че е необходим допълнителен  финансов ресурс за работни заплати на персонала, с оглед обнародваното в ДВ бр.105/11.12.20 г. в ПМС №343/07.12.2020 г. за приемане на Наредба за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет, която влезе в сила от 01.01.2022 г. и почти всички доставчици я приложиха.

Заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, съгласно чл. 3 от Наредбата за стандартите заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, се определят за четири групи длъжности, както следва: основни специалисти, осъществяващи дейности по ръководство и предоставяне на социални услуги; препоръчителни специалисти в зависимост от вида на социалната услуга; служители, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга; служители, подпомагащи функционирането на социалната услуга. Групите, които попадат в обхвата на Наредбата са дефинирани в § 1 на Допълнителната разпоредба (ДР).

Законодателят е дефинирал, групата на служителите, които попадат в хипотезата на подпомагащите функционирането на социалната услуга (ДР т.5, § 1). С оглед гарантиране качеството и ефективността на предоставяните социални услуги са включени служители, отговарящи на изискванията на заеманата длъжност за предоставяне на услугата, които не са пряко ангажирани с основната дейност на услугата, но подпомагат доставчика в процеса на нейното предоставяне, чрез подкрепящи и спомагателни дейности. Преките ангажименти на служителите, свързани с Длъжността са насочени към осигуряване на поддръжка на материално-техническата база, снабдяване, хранене, хигиенизиране и други дейности с изключение на дейностите, свързани с администрирането на услугата.

Следва да бъде уточнено, че Наредбата е обвърза с прилагането на стандартите за финансиране на социалните услуги от държавния бюджет по чл. 45 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), където е посочено, че за социалните услуги, чрез които се осигурява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение, за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа, се разработват и допълващи стандарти. До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги, финансирането на социалните услуги от държавния бюджет е съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред (§ 44, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ), т.е. към настоящия момент все още не могат да бъдат утвърдени и да се прилагат допълващи стандарти. В допълнение е необходимо да се има предвид, определената граница на разликата между индивидуалните основни месечни работни заплати на ръководителя на социалната услуга и на основните специалисти, осъществяващи дейностите по предоставяне на услугата от 30 на сто. На практика, ако размерите на възнагражденията на основните специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги са например в размер 160 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната, то възнаграждението на ръководителя не може да е в размер по-голям от 190 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната. При определянето на възнаграждението на ръководителя на услугата, следва да бъде отчетен и броят на потребителите на социалната услуга, което означава, че възнаграждението на ръководителя на социална услуга с по-голям брой потребители следва да е по-високо от това на ръководител на услуга с по-малък брой потребители, но в рамките на разликата от 30 на сто между възнагражденията на специалистите и ръководителя.

И не на последно място, Наредбата определя минималните размери на индивидуалните основни месечни работни заплати на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за всяка от групите длъжности в процентно съотношение към минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Могат ли услугите в ДЦПЛУ да се ползват почасово?

Отговор: ДЦПЛУ е форма за подкрепа на пълнолетни лица с трайни увреждания, в който се създават условия за обслужване, отговарящи на ежедневните и рехабилитационните им потребности, както и на потребностите от организация на свободното време. Потребителите се подпомагат от професионалисти с цел социално включване и превенция на настаняването им в специализирана институция. Услугите в дневния център се предоставят полудневно или целодневно.

3а какъв срок се сключват договорите за ползване на социални услуги между потребители на ДЦПЛУ и доставчици? Услугата дневна грижа средносрочна ли е или е дългосрочна?

Отговор: ДЦПЛУ е Средносрочна услуга. Срокът на договора е до 1 година.

Деца и младежи ще могат ли да продължат да посещават ДЦПЛУ?

Отговор: Социалната услуга ДЦПЛУ се предоставя на лица, които са навършили пълнолетие (18 години).

Как се сключват договори за интегрирано предоставяне на СУ?

Отговор: При интегрирано предоставяне на няколко социални услуги от един доставчик, лицето сключва договор за ползването на всички услуги. При интегрираното представяне на социални услуги от различни доставчици, лицето сключва договор с всеки един от доставчиците. На едно лице може да се предостави комплексна подкрепа чрез ползване на различни видове социални услуги. Съгласно чл. 53 от Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги за ръководство на координацията и взаимодействието при интегрирано предоставяне на подкрепа чрез социални услуги от различни доставчици на лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за социалните услуги директорът на дирекция „Социално подпомагане“ определя водещ социален работник.

При т.16 се изисква преходен остатък от 2020 г. или от 2021 г. ?

Отговор: Преходният остатък от делегираните държавни дейности остава по бюджета на общината и се използва само за финансиране на същите дейности – т.е. остава само за държавни дейности, не може да се насочва с решение на Общинския съвет за местни дейности.