Представители на НАСО взеха участие в VI Национална среща на експертите по социални дейности и здравеопазване в общините, която се проведе от 25 до 27 юли в Сандански. Във фокуса на внимание на специалистите от общините бяха напредъка в процеса на картиране на социалните услуги и предстоящото приемане на Националната карта, както и подходите за трансформация на съществуващите услуги.
Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, направи встъпление, като сподели, че общността на общинските експерти по социалните услуги е една от най-активните експертни групи в работата на Сдружението, а Постоянната комисия по социалната политика е добре работещ и постоянно действащ орган, който помага за обмяна на идеи и формулиране на предложения за промени в законодателството. Тя описа и настоящото състояние на социалните услуги в общините и приоритетните задачи за тях в следващия мандат, като отбеляза, че местните власти отговарят за 92% от социалните услуги в страната с около 98 хил. потребители. През 2022г., държавата е инвестирала 533,7 млн. лв. в социални услуги, а общините са осигурили още 107 млн.лв. за местни такива, допълни още Георгиева. В заключение, Изпълнителният директор изведе два извода: услугите, финансирани чрез стандартите, са насочени към последствията от дадена ситуация, например, вместо рехабилитация на увреждания, създаваме институции за хора с увреждания, грижата е институционализирана, затова деинституционализацията, ще бъде един от приоритетите пред новия мандат на местната власт. Вторият извод, е бъдещето на огромния обем услуги, финансирани с европейски средства, след приключване на проектите. Демографската картина в цяла Европа показва застаряване и изисква от правителствата фокусиране на грижата в дома на възрастното население, каза още Силвия Георгиева, затова превенцията, интегрирането на услугите и дигиталната трансформация в социалната сфера ще играят решаваща роля в бъдеще.
Министерство на труда и социалната политика работи активно с общинските социални екипи в решаването на предстоящите значителни промени в сферата на социалните услуги. Процесът на тяхното планиране на национално ниво е в ход, като в момента се обобщават данните от анализите, представени от общините. Министърът на труда и социална политика г-жа Иванка Шалапатва, сподели, че трябва да има синергия между образователната, здравната и социалната сфера, за да се случват очакваните резултати, затова е даддено предложние за създаването на Национален съвет, чиято цел е интегриране на тези политики, поставяйки човешкото благосъстояние на фокус. Друга тема, върху която министър Шалапатова постави акцент е финансирането на социални услуги, което да е насочено към резултати, като усилията трябва да са насочени към властяване на потребителите на социални услуги, за да бъдат автономни, да продължат сами и да участват в обществения живот, да участват в пазара на труда.
Участие в дискусията взе и заместник-министър Мая Василева. По думите на заместник-министър Василева съвсем скоро ще бъде готов работния вариант на националния анализ, както и първоначалния проект на Националната карта на социалните услуги, които предстои да бъдат детайлно обсъдени с представителите на общините, преминати през процедура на обществено обсъждане. Това е възможност за коригиране на подадена от общините информация, но е възможно да стане на база сериозни и основателни мотиви, обърна внимание Венелина Богданова. Планирани услуги, от които няма реална необходимост, могат да бъдат служебно изключвани от картата. Амбицията на АСП е общините да предложат наистина нужни услуги, за да не се налага служебно елиминиране.
Предоставяните сега 1762 социални услуги предстои да бъдат декомпозирани в съответствие с новите регламенти. На практика този процес е свързан и с разработването на конкретни процедури за тяхното предоставяне. Този огромен обем от работа, с която ще бъдат ангажирани както общините, така и АСП и АКСУ се предвижда да бъде изцяло дигитализиран. На участниците в събитието се представи и тестовата версия на електронната система за управление на социалните услуги, която дава възможност създаването на нови социални услуги да се извършва изцяло в електронна среда, която ще обвързва местните администрации и структурите на МТСП. Цялостният дизайн на системата на практика може да послужи на общините като методическа рамка за структуриране на социалните услуги според изискванията на новия модел.
В новите стандарти за делегираните от държавата дейности ще бъдат дефинирани и параметрите за подкрепа на децата в приемни семейства и на приемните родители, като вече се работи за устойчивост на предоставяните услуги по приемна грижа.
Много важен процес в прилагането на реформите ще бъде междуобщинското договаряне за услугите, които ще се предоставят на областно ниво. АСП очаква общините да сигнализират за въпросите и проблемите, с които смятат, че ще се сблъскат, за да може да получат своевременно съдействие от екипите на МТСП. Някои от процесите и процедурите могат да бъдат унифицирани, за да бъдат улеснени и гражданите и администрацията.
Опит във формирането на партньорства с други общини за създаване и развитие на социални услуги представи Веселина Ботева, заместник-председател на ПК по социална политика на НСОРБ, член на УС на НАСО и директор дирекция „Социална политика“ в община Пловдив. Три типа споразумения регламентират съвместната работа на повече от една общини в сферата на социалната подкрепа. Като междуобщинско сътрудничество за социални услуги на общинско ниво се оформят взаимоотношенията между две общини, когато едната от тях е донор на услугата, а другата я използва, предоставяйки я на своите жители. И за двете страни по този тип договори е нужно решение на Общинския съвет. Община Пловдив работи в подобни партньорства и дори е разкрила изнесени работни места в други общини, които ползват социалните услуги в Пловдив. За ползване на резидентни услуги, разкрити на територията на една община от граждани на друга или повече общини, е подходящо създаването на междуобщинско сътрудничество за услуги на областно ниво. В този случай споразумението обхваща всички общини, които съвместно ползват разкритата резидентна услуга. За услуги на областно ниво, които могат да бъдат ползвани но за хора от цялата страна, споразумението следва да бъде оформено с включването на АСП като страна.
Планирането на социалните услуги трябва да бъде преценено и от гледна точка натоварването на общините и капацитета им за предоставяне. Трябва да бъде взет предвид факта, че специалистите ще бъдат ангажирани както с процеса на преструктуриране на социалните услуги, според новите изисквания, но също така и с организирането на специализирана среда за тяхното предоставяне, осигуряване на необходимите професионално подготвени екипи и др. На ниво община трябва да бъде направена оценка на риска какво влияние биха оказали новопланираните социални услуги върху системата на съществуващите. Сред предизвикателствата е и осигуряването на устойчиво финансиране за част от социалните услуги. Все още се наблюдават разминавания в тълкуването на нормативната уредба и АСКУ е готова да съдейства и методически на общините в този сложен преход, подчерта експертът на АКСУ Диана Петрова, директор на дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги.
Ръководители на структурите, управляващи европейски програми в МТСП и МРРБ представиха приносът на Националния план за възстановяване и устойчивост и фондовете на ЕС за развитието на социалната и здравната инфраструктура, разширяване обхвата и подобряване качеството на предоставяните социални и здравни услуги.
Експерти от ГД „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ в УО на Програма „Развитие на регионите“ коментираха с участниците в Националната среща възможностите за финансиране на социална и здравна инфраструктура по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и спецификата на интегрираните териториални инвестиции, които допускат инфрастуктура за социални дейности.
Предстои със средства от ПВУ да бъде дадена възможност и за реформиране на домове за хора с увреждания. Възобновява се дейността на работната група за деинституционализация, която трябва да разработи и предложи за утвърждаване функционалните изисквания за този тип резидентни услуги и за консултативните услуги за хора с увреждания. След това ще бъдат разработени насоки за кандидатстване, за които предстои и съгласуване с общините. Очаква се през септември компонентът да бъде отворен за кандидатстване, като срокът ще бъде не по-кратък от 4 месеца.
