По време на Националния годишен Форум, колеги и участници споделиха своите впечатления, мисли и очаквания за събитието, както и ги предизвикахме да опишат само с една дума Форума.
д-р Недка Петрова, Директор КСУДС Пловдив, Представител на НАСО
Това, което се случи на този форум е една моя лична и професионална равносметка, защото ме върна назад в годините към 2017-2018, когато на един форум на НАСО в Търговище за първи път се постави въпроса за професионализацията в социалната сфера, за връзката между обучението и практиката, като няколко години смятахме, че няма развитие, но в последните години, се вижда, че тази тема става все по-важна и по-значима на национално ниво. Вече има наредба за стандартите за заплащане на труда на социалните работници и вече се говори на един език с националните институции, с Министерство на труда и социалната политика, с Агенцията за качество на социалните услуги, с Агенцията за социално подпомагане се говори на един език, че работещите в социалните услуги трябва да получават достойно възнаграждение, че това са минимални стандарти, които ги дава наредбата, че ръководителите на съответните услуги трябва да си направят съответния мениджмънт на парите, с които да стимулират хората над тези минимуми съобразно вътрешните си системи за управление на персонала. За мен това е изключително удовлетворяващо, защото дава свобода, дава хоризонт да надграждаме, така че платформата, която НАСО предоставя за споделяне на експертни мнения, за споделяне на практики, за споделяне на възможности за развитие на трудности в социалните услуги, дава своя резултат.
Не на последно място, много добро впечатление прави присъствието на академичната общност на този Форум, така че ние от практиката сме задължени на академичната общност да я подкрепяме и развиваме, за да може тя от своя страна да бъде достатъчно адекватна и ефективна, за да подготвя кадрите за социалната сфера. Безспорен е фактът, че в социалната сфера трябва да работят добре подготвени, висококвалифицирани специалисти, защото самата нормативна уредба го изисква. За съжаление все още в много малки общини, в много услуги, които не са в големи областни центрове, това създава сериозни затруднения. Моето лично виждане е свързано с развитие на кадрите и на професионализма. Когато не можем да си набавим такива специалисти, трябва да стимулираме, да подкрепяме тези, които работят в социалните услуги, да повишат своето образование и професионална квалификация. Ако имаме среден персонал, който работи като Сътрудник „Социални дейности“, детегледачи и виждаме, че в тях има ресурс, защо да не мотивираме и да подтикнем тези хора, да завършат специалност „Социални дейности“ или „Социална педагогика“, да станат социални работници и да се върнат при нас, да ги запазим, като ги мотивираме с по високи заплати. Това е вид признателност и вид развитие на цялата система.
