30.06.21 г.
В рамките на Нациoналния форум „Социални услуги, социално предприемачество и заетост“ се разгледаха и обсъдиха различни предложения за промени в нормативната уредба в посока развитие на социалното предприемачество и търсене на адекватни финансови инструменти и политики за подобряване на социално-предприемаческия сектор. Приемайки, че реализирането на социалната политика е акт на съвместни усилия и сътрудничество между партньорите и въвличане на всички заинтересовани страни в процеса на оценка на нуждите, планиране и реализиране на действия и мониторинг на резултатите, участниците в Националния форум приеха Общ документ с предложения относно предизвикателствата и решенията в развитието на социалната икономика, работодателите и заетостта.
Форумът даде трибуна за изразяване на различни гледни точки по въпросите за предоставянето на качествени социални услуги, развитието на социалното предприемачество и заетостта. В последвалата дискусия участниците в събитието се обединиха идеите си в общия документ с конкретни предложения и след като бе утвърден и гласуван, той бе връчен официално от председателя на НАСО г-н Георги Георгиев на зам. -министър Надя Клисурска, която изрази своята готовност за съдействие по засегнатите в документа теми.
Публикуваме пълния текст на документа:
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Относно: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА И РЕШЕНИЯТА В РАЗВИТИЕТО НА СОЦИАЛНАТА ИКОНОМИКА, РАБОТОДАТЕЛИТЕ И ЗАЕТОСТТА
Основавайки се на принципите на равенство, гражданско участие и социална солидарност, върху които следва да се изгражда ефективна и близка до хората социална политика,
Вярвайки, че социалното предприемачество е една от най-успешните форми в редица европейски страни за решаване на социалните предизвикателства,
Позовавайки се на актовете и действията на Европейския съюз в рамките на „Инициатива за социалното предприемачество. Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“: COM/2011/0682 – Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите , Резолюция на Европейския парламент от 20 ноември 2012 г. (2012/2004(INI)) (2015/C 419/08) и в духа на Резолюция на Европейския парламент (2020/C 118/24) от 5 юли 2018 г. с препоръки към Комисията относно устава за социалните и основаните на солидарност предприятия (2016/2237(INL)) ,
Ръководени от това да постигнем заедно най-добрите резултати за уязвимите групи чрез предоставяне на адекватни форми на заетост и подкрепа.
Приемайки, че реализирането на социалната политика е акт на съвместни усилия и сътрудничество между партньорите и въвличане на всички заинтересовани страни в процеса на оценка на нуждите, планиране и реализиране на действия и мониторинг на резултатите,
Разпознавайки ролята и значението на мерките, предприети от държавните институции за подкрепа на социалните предприятия,
Признавайки ролята и значението на самите социални предприятия за развитие на близка до хората политика,
Мотивирани да развият политики за инвестициите, развиващи ефективните форми на подкрепа на уязвими групи,
Приемаме следния списък от предложения за бърза, неотложна и ефикасна подкрепа на социалните предприятия в България :
1. Адекватни финансови инструменти и политики за развитието на социално-предприемаческия сектор
1.1. Въвеждане на специален подход при планиране на инструменти за финансова подкрепа на социалните предприятия. Необходимо е да се осигури наличност от палитра от финансови инструменти – не само грантови схеми и не само финансиращи схеми със споделен риск. Социалните предприятия преминават през различни стадии на развитие и съответно на всеки един от тях те трябва да имат достъп до адекватни инструменти за финансиране, които са съобразени с нуждите и възможностите им. Предвиждане на гъвкави инструменти, които комбинират безвъзмездно с възмездно финансиране за отделно социално предприятия и по този начин в съчетание да се инвестира в развитието му.
1.2. Социалния ефект и финансовата възвращаемост следва да се измерват едновременно, а не едното за сметка на другото.
1.3. Все повече реални и децентрализирани като управление и мерки за подкрепа.
1.4. Стартиращите социални предприятия имат нужда от оперативно финансиране, включително за оборудване, включително специална програма само за социални предприятия;
1.5. При разработването на финансови инструменти по оперативните програми за периода 2021-2027, е необходимо да се отчете социалния характер на начинанието и да се направи диверсифициран подход по отношение на изискванията към ползвателите на помощта.
Достъпът до финансова помощ следва да става при опростени и облекчени условия, които да не преграждат възможността микро предприятия да кандидатстват и по програмите (като примери за затрудняващи условия могат да се дадат изискването на банкова гаранция, липса на гъвкави механизми за разпределяне на финансирането по траншове и отчитане).
1.6. Политиката в тази сфера следва винаги да се прави в покана за широко включване на заинтересованите страни и участие на всеки етап от процеса на вземане на решение, включително подобряване на дизайна на програмите след оценка на нуждите и реалните потребностите;
1.7. Необходимост от повишаване на информираността, знанията и уменията на социалните предприятия за използването на различни инструменти, включително и повече информация, семинари и обучения относно изискванията на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика и възможностите, които дават вписването на социалните предприятия в Регистъра към Министерство на труда и социалната политика.
1.8. Има нужда от допълнителни мерки в развитие на финансово управление и маркетинг на социалните предприятия, както и от разработване, представяне и прилагане на добри примери за подкрепа на социалните предприятия от страна на местната власт.
1.9. Обособяване на цялостна финансираща програма за социални предприятия по подобие на Програма JEREMIE, която да е насочена към развитието на социалните предприятия като екосистема и сектор.
1.10. Намалявайки тежестта на държавните помощи върху социалните предприятия, включително особено освобождавайки част от проектите по оперативните програми от правилата на минималните помощи de minimis;
1.11. Партньорски проекти между институциите и социалните предприятия, развиващи социални иновации;
1.12. Адаптиране на специалните преференции при обществени поръчки за закупване на стоката на социалните предприятия към реалните възможности на сектора;
1.13. Намаляване на ДДС за продукти, произведени от социални предприятия на 10%.
1.14. Насърчителна политика за изкупване на стоките на социалните предприятия.
2. Трудовата заетост на хора от уязвими групи в социални предприятия и социална подкрепа
Два са съществените момента при наемането на хора от уязвими групи: а) под каква форма се наемат на работа, доколко гъвкави са начините за това и отговарят ли на съвременните нужди на работодатели и наети лица, и б) каква социална и трудова подкрепа и как се предоставят те на хората в уязвимо положение, които иначе трудно биха стигнали до пазара на труда.
2.1. Да се направи оценка на взаимодействието между законодателството в сферата на социалните услуги, социалното предприемачество и насърчаването на заетостта. Тези три сфери трябва да работят в синхрон и да дават възможност за съчетаване на подкрепа от държавата от страна на социалните предприятия, така че да се постигне най-ефективното и добро решение за всеки един човек в уязвимо положение, обхванат от някоя от тях.
2.2. Гъвкави договори в Кодекса на труда за наемане на хора в социалните предприятия – ключова тема са договорите за наемане на работа в социалните предприятия – трудови договори и техните разновидности, свободната професия и възможностите за разгръщане на нейния потенциал и нуждата от модерност и гъвкавост. Необходимо е също така преразглеждане на специалната закрила по Кодекса на труда и прилагането й при социалните предприятия-работодатели.
2.3. Предвиждане на програми за осигуряване на достъпна среда в социалните предприятия.
2.4. Реформа на подхода за оценка на трудоспособността (системата на ТЕЛК решенията), за да се преодолее парадокса да има мерки за насърчаване на заетост на хора, оценени като неработоспособни;
2.5. Адекватно развитие на стандарта на социалната услуга „Развитие на трудовите умения“ по ЗСУ като добра възможност за връзка между социалните услуги и социалните предприемачество;
2.6. Разширявване на обхвата на социалната услуга „развитие на трудови умения“ към нови групи уязвими лица, които имат потребност за подкрепа чрез подобна социална услуга;
2.7. Регламентиране на доброволчеството и участието на доброволци в дейността на социалните предприятия.
2.8. Уредбата в Закона за хората с увреждания и Закона за насърчаване на заетостта касаеща компаниите-работодатели за наемане на определен брой хора с увреждания следва да промени подхода си и от задължения и санкции да премине към стимули, поощрителни мерки за работодателите и цялостна синхронизация на това законодателството (включително синхронизация на регистрацията в АХУ и Регистъра на социалните предприятия). Наред с това е необходимо да се въведат правила, по които работодателите да предлагат постижими откъм изисквания работни места с оглед възможностите на хората с увреждания.
2.9. По-широко популяризиране на възможностите за подкрепа на работодателите при наемане на хора от уязвими групи, преразглеждане на стандартите за квоти при наемане на хора с увреждания и облекчаване на режима, особено при освобождаване.
2.10. Образователната система за хора с увреждания да бъде обвързана с актуалното търсене и нужди на пазара на труда. Така ще се разгърне професионалната квалификация на хора с различни възможности на по-ранен етап. На следващо място е необходимо включване на професионално обучение на хора с увреждания като етап в процеса на специализирано посредничество за намиране на работа
2.11. Достъп на Главна Инспекция по труда до заявения средносписъчен брой работни места пред Агенция по заетостта. Необходимо е да се създаде интегрирана система за обмен на информация между Главна Инспекция по труда и Агенция по заетостта и достъп до заявения средносписъчен брой работни места във връзка с изпълнение на задълженията за наемане на хора с трайни увреждания в обичайна работна среда.
3. Придобиване на статут на социално предприятие според закона за социална и солидарна икономика
3.1. Преразглеждане на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика относно критериите за вписване в Регистъра на социални предприятия. Необходимо е да се постигне баланс между социалния и икономическия аспект на дейността и свързаните с тях критерии за вписване в Регистъра на социални предприятия.
3.2. Да се разширят критериите по закона за СП, които сега не обхващат в момента уязвими групи, които са предвидени, но съществуват (напр. безработни, които никога не са се регистрирали в БТ);
3.3. Намаляване на количествените индикатори на критериите за социално предприятия, за да бъдат адекватни на нивото на развитие на сектора към момента
3.4. Адресиране на разнообразието от правни форми, чрез които може да се създаде социално предприятия и адаптиране на критериите съответно към техните специфики. Към момента социалните предприятия, които се развиват като част от свързаната с мисията икономическа дейност на юридически лица с нестопанска цел са поставени в по-неблагоприятно положение при прилагането на критериите спрямо останалите правни форми. Така например при прилагането на критерия за брой наети лица от уязвима група, когато социалното предприятие не е обособено в юридическо лице отделно от неправителствената организация, критерият се замерва спрямо щатното разписание на неправителствената организация по всичките й дейности, а не само за социално-предприемаческата й дейност.
3.5. Предвиждане на по-съществени насърчителни мерки спрямо регистрираните социални предприятия, за да се постигнат в максимална степен целите на Закона за предприятията на социалната и солидарна икономика. Такива мерки биха могли да бъдат данъчни преференции при реинвестиране на печалбата в постигане на социално измерим ефект, както и намален данък върху добавената стойност за продукти и услуги на социални предприятия (по подобие на мярката, насочена към възстановяване на ресторантьорския бранш от последиците на епидемиологичните ограничения).
3.6. Улесняване на процедурата по вписване в Регистъра на социалните предприятия с цел постигане на лесна, бърза и небюрократична регистрация с малка административна тежест върху заявителите;
3.7. Използване на дигитализацията като инструмент за по-добра връзка между социалната, образователната сфера и здравеопазването, включително с цел подобряване достъпа до пазара на труда, както и практическия обмен на информация и знания между социални предприятия и социални услуги.
3.8. Повишаване на капацитета на администрацията по повод съвместната си работа със социалните предприятия;
3.9. Приемане на специални на минимални технологични критерии при наемане на хора с увреждания.
3.10.
24.06.2021г.
