1. Обща рамка

Водещият контекст в работата на форума бе петгодишният период от прилагането на Закона за социалните услуги. От една страна се отчете положителен напредък: нова философия, индивидуализирана подкрепа, развитие на Националната карта на социалните услуги, създаване на АКСУ и по-силен фокус върху правата на потребителите. От друга страна практиката показва, че реформата все още не е напълно обезпечена с достатъчно ясни финансови, кадрови, административни и междусекторни механизми.

Основният риск, който се съдържаше в дискусиите: реформата се приема като правилна посока, но ако липсват финансови стандарти, стандарти за натовареност, по-облекчена документация, реално междусекторно партньорство и уважение към личния избор на потребителите, тя остава добра концепция с трудно и сложно приложение на терен.

2. Синтез на основните послания

• ЗСУ вече се нуждае от анализ на ефекта му след пет години прилагане, като централни остават индивидуалните потребности, качеството и правата на потребителите.
• Участниците във форума очакват по-голяма предвидимост за следващите етапи на реформата, включително конкретни срокове, ясни правила, практически указания и реалистичен финансов ресурс.
• Свободата на общините и доставчиците да организират услугите според местните потребности е ценна, но тя не може да работи без сигурни стандарти, финансиране и доверие към експертите на терен.
• Кадровото обезпечаване е критичен проблем: заплащане, професионален статус, задържане, супервизия, работна среда и оценка на приноса.
• Междусекторното сътрудничество между социална, здравна, образователна и закрилна система остава слабо място, особено при деца и лица със сложни потребности.
• Административната тежест и обемът документация отнемат време от същинската работа с потребителите и създават риск от формализъм.
• Представен бе важен акцент върху личния избор при ползване на социални услуги, включително въпроса дали законът не приоритизира прекалено подкрепата в домашна среда и общността пред резидентната грижа.
• Поставена бе отделна тема за стандартите по чл. 15 от ЗСУ: декомпозирането на дейности може да улесни планирането, но може и да затрудни комплексното предоставяне и финансиране.
• Налице са достатъчно конкретни предложения от практиката, които трябва да бъдат систематизирани и използвани при бъдещ анализ и промени в нормативната рамка.

3. Основни проблеми и предложения

3.1. Устойчивост и предвидимост на реформата

Участниците поставиха въпроса за дългосрочната перспектива на сектора. Пет години след приемането на ЗСУ вече има достатъчно практически опит, но липсва усещане за завършеност на нормативната и финансовата рамка. От форума ясно се вижда нуждата не от общи послания, а от пътна карта: какво предстои, в какви срокове, с какъв ресурс и с какво участие на доставчиците.

Възможни последващи действия:

• Да се инициира системен анализ на ЗСУ, ППЗСУ, Наредбата за качеството и Наредбата за планирането.
• Да се изведат конкретни предложения за изменения на база практиката, а не само на институционални оценки.
• Да се осигури по-ясна пътна карта за следващите етапи на реформата, за да се намали несигурността сред общини и доставчици.

3.2. Личен избор и баланс между домашна, общностна и резидентна подкрепа

Участници във форума, представители на специалистите и потребителите на услуги, поставиха важен правен и философски въпрос: как се съвместяват принципът на личния избор и желанието на лицето с нормативното предимство на подкрепата в домашна среда и общността пред резидентната грижа. Тук проблемът не е само юридически. Ако не се уточни ясна практическа насоченост, може да се отиде към вариант, който формата на услугата да стои над реалния избор и потребност на човека.

Възможни последващи действия:

• Да се направи експертен преглед на текстовете и практическото приложение на чл. 9 и чл. 10 от ЗСУ.
• Да се изясни дали водещ принцип следва да бъде личният избор, без автоматично приоритизиране на една форма на подкрепа пред друга.
• Да се формулират указания, които гарантират, че резидентната грижа не се разглежда механично като „последна“ или нежелана форма, когато тя реално отговаря на потребността на човека.

3.3. Национална карта и достъпност на мрежата от услуги

Националната карта се приема като полезен инструмент за изграждане на достъпна и достатъчна мрежа от социални услуги. В същото време от практиката се отчита недостиг на резидентни услуги за пълнолетни лица и възрастни хора, както и на интегрирани здравно-социални услуги за хора в невъзможност за самостоятелен живот. Демографската картина прави тази тема все по-остра, а не по-лека.

Възможни последващи действия:

• Да се анализира реалният недостиг на резидентни и интегрирани здравно-социални услуги по общини и области.
• Да се търсят възможности чрез европейски програми и държавно финансиране за развитие на подобни услуги във всяка община.
• Да се гарантира, че Националната карта не остава само планиращ документ, а води до реално разкриване на услуги там, където потребностите са най-големи.

3.4. Финансови стандарти и стандарти за натовареност

Темата за финансовите стандарти и натовареността на персонала се постави като централен въпрос. В дискусиите бе посочено, че се планира новите финансови стандарти и трансформирането на социалните услуги по новия ред да бъдат действащи от януари 2028 г. Това дава време за подготовка, но също така създава риск от продължаване на несигурността, ако процесът не бъде достатъчно прозрачен.

Възможни последващи действия:

• Да се приеме за публичен график за обсъждане и приемане на финансовите стандарти и стандартите за натовареност.
• Да се предвиди финансов механизъм, който отчита целева група, възраст, специфика на организацията, необходим персонал, компетентности и реална натовареност.

3.5. Стандарти по чл. 15, комплексни услуги и риск от свръхдекомпозиране

Участниците дефинираха важен проблем: социалните услуги са формулирани диференцирано, но законът позволява комплексно предоставяне, което често дава най-добри резултати. Ако за всяка дейност по чл. 15 се разработват отделни стандарти без общ механизъм за комплексна услуга, може да се стигне до тромаво отчитане, нестабилно финансиране и несигурност за специалистите.

Възможни последващи действия:

• Да се разгледа възможност отделните стандарти по чл. 15 да формират обединен стандарт за комплексна услуга.
• Да се избегне модел, при който месечните колебания в ползването на отделни дейности водят до непредвидимо финансиране и несигурни възнаграждения.
• Да се запазят добрите практики на комплексно предоставяне, вместо да се разбият на административни единици, които не отразяват реалната работа с човека.

3.6. Кадрово обезпечаване, заплащане и професионализация

Един от най-силните акценти в дискусиите бе: възнагражденията в социалните услуги и трудността за привличане и задържане на квалифицирани специалисти. Предложено бе заплащането да бъде обвързано не с минималната, а със средната работна заплата за страната. Това е важно условие за качество: сложността на случаите изисква хора с висока експертиза, опит и устойчивост.

Възможни последващи действия:

• Минималните възнаграждения в сектора да се обвържат със средната работна заплата.
• Да се работи за регулиране на професията „социален работник“ и стандарти за професионална атестация.
• Да се предвидят регулярни супервизии, въвеждащо обучение, кариерно развитие и механизми за задържане на специалистите.
• Да се отчете, че заплащането е ключово, но не е единственият фактор: важни са работната среда, оценката на приноса, екипната подкрепа и лидерството.

3.7. Административна тежест, документация и дигитализация

Участниците във форума изведоха като важен проблема с документацията. Натрупването на изисквания създава усещане за лутане и несигурност: дали документите са достатъчни, дали са коректни, дали отговарят на очакванията на контролните органи. Подчертано бе, че стандартите, критериите и индикаторите са полезни, но огромният им обем и повторяемостта между приложенията намаляват времето за пряка работа с потребителите.

Възможни последващи действия:

• Да се направи преглед на задължителната документация с цел премахване на дублиращи и формални елементи.
• Да се систематизират общи и специфични стандарти, вместо да се поддържат повторения в различни приложения.
• Да се въведе годишен механизъм на планиране там, където това не застрашава качеството на подкрепата.
• Да се работи за дигитализация на документооборота, но без да се прехвърля нова скрита тежест върху екипите.
• Да се разработят практически указания и примерни модели, за да се уеднакви разбирането между доставчици, общини и контролни органи.

3.8. Междусекторно сътрудничество

В дискусиите многократно бе дискутирано, че социалните услуги често поемат тежест, която реално изисква здравна, образователна или закрилна намеса. Особено тежък е проблемът с децата със специфични потребности, психиатричната помощ, хоспитализациите и придружаването. Има нужда от механизъм и реално междусекторно сътрудничество.

Възможни последващи действия:

• Да се разработят механизми за реално споделена отговорност между социална, здравна и образователна система.
• Да се предвидят решения за придружаване при хоспитализация на деца и лица от резидентни услуги, включително финансиране на допълнителна подкрепа.
• Да се засили достъпът до психиатрична и специализирана медицинска помощ, особено при деца.
• Да се гарантира, че социалната работа не се измества изцяло от терапевтичен или медицински фокус.

3.9. Целеви групи, асистентска подкрепа и гъвкавост на услугите

Строгото разделение на целевите групи се дискутира като ограничение, което понякога пречи на хората да ползват услуга, в която се чувстват приети и която отговаря на потребностите им. В резидентната грижа за деца възникват случаи на хронични заболявания, лека степен на умствена изостаналост, епилепсия или други специфики, които не изискват непременно отделяне в услуга за деца с увреждания, но изискват допълнителен ресурс.

Възможни последващи действия:

• Да се потърси възможност за допълващ стандарт при специфични здравни или подкрепящи потребности.
• Да се разшири и прецизира обхватът на асистентската подкрепа, включително за лица в резидентни услуги, когато това гарантира права и достъп до ресурси.
• Да се облекчи тромавата процедура при промяна на целева група потребители.
• Да се изясни предоставянето на услуги на областно и национално ниво.

3.10. Социално предприемачество и трудови умения

Участниците във форума изведоха за пореден път, важния практичен акцент за осигуряване на нормативни условия, за полагане на труд и неговото остойностяване, в рамките на ползването на социалните услуги Дейностите „Терапия и рехабилитация“ и „Подкрепа за придобиване на трудови умения“ могат да бъдат по-силно свързани със социалното предприемачество. Предложенията включват

изработените изделия и продукция от потребителите, да бъдат част от специфична, ограничена, стопанска дейност с облекчен режим, да могат да се продават и формират, макар и минимални приходи. Макар и скромни, приходите биха имали силен възпитателен ефект за потребителите и скромна подкрепа за развитието на социалните услуги. Произведеното от потребителите не бива да бъде сувенирна украса на системата, а да бъде реален инструмент за мотивация, заетост и достойнство.

Възможни последващи действия:

• Да се осигури възможност за облекчен режим за предлагане и продажба на изделия и продукция, създадени от потребители в рамките на социални услуги.
• Да се свържат дейностите за трудови умения със социалното предприемачество и защитената/подкрепената заетост.
• Да се използва този подход като стимул за хора, които трудно намират работа, но могат да влагат труд, творчество и умения.

3.11. АКСУ, мониторинг и лицензи

Участниците във форума, очертаха положително отношение към работата на АКСУ: агенцията има важна роля, а мониторингът се възприема като добронамерен и подпомагащ. Споделено беше, че през 2026 г. изтичат много лицензи и е възможно, евентуално доставчиците да пропуснат срокове за тях.

Възможни последващи действия:

• Да се предложи АКСУ да уведомява доставчиците предварително за предстоящо изтичане на лицензи.
• Да се продължи линията на подпомагащ мониторинг.
• Да се използва обратната връзка от мониторинга за уеднаквяване на практиките и намаляване на неяснотите.

3.12. Детско благосъстояние и закрила на детето

В дискусията на форума бе посочена и липсата на Стратегия за детето от 2019 г. и необходимостта от реформа в системата за закрила на детето. Формулирано беше че това е структурен проблем, защото социалните услуги работят с последствията от липсата на цялостна политика, но не могат сами да я заместят.

Възможни последващи действия:

• Да се постави въпросът за национална рамка за детско благосъстояние, независимо дали под формата на стратегия или друг устойчив политически документ.
• Да се отвори отделна експертна дискусия за реформата в системата за закрила на детето.
• Да се свържат темите за социални услуги, здраве, образование, семейна подкрепа и превенция в обща политика, а не в разпокъсани мерки.

4. Добри практики и професионална мотивация

Значително място в програмата на форума, беше отделено на представяне и обмен на добри практики и дискусии, в подкрепа на професионалната мотивация. Бяха представени практики от различните видове услуги, от различни населени места, което предизвика силен интерес и удовлетвореност сред участниците. Голяма част от представените практики и изложения, могат да бъдат видяни на сайта на НАСО (naso.bg) в раздел Форум 2026.

5. Обобщени въпроси към институциите

1. Каква е конкретната пътна карта за следващите етапи на реформата в социалните услуги и как ще бъде гарантирана предвидимост за общините, доставчиците и специалистите?
2. Кога се предвижда обсъждане и приемане на новите финансови стандарти и стандартите за натовареност на персонала, и как секторът ще бъде включен в този процес?
3. Ще бъде ли разгледана възможността възнагражденията в социалните услуги да се обвържат със средната, а не с минималната работна заплата за страната?
4. Как ще се тълкува и прилага балансът между личния избор на потребителя и нормативното предимство на подкрепата в домашна среда и общността пред резидентната грижа?
5. Как ще се гарантира, че Националната карта води до реално развитие на нужните резидентни и интегрирани здравно-социални услуги, особено за пълнолетни лица и възрастни хора?
6. Как ще се избегне рискът отделните стандарти по чл. 15 да затруднят комплексното предоставяне на услуги и стабилността на финансирането?
7. Какви мерки ще бъдат предприети за намаляване на административната тежест, систематизиране на стандартите и дигитализация на документооборота?
8. Как ще се осигури реално междусекторно сътрудничество между социалната, здравната, образователната и закрилната система, особено при деца и лица със сложни потребности?
9. Предвиждат ли се допълващи стандарти или механизми за подкрепа при потребители със специфични здравни и социални потребности, които не се вписват чисто в съществуващите целеви групи?
10. Ще се разработи ли облекчен режим за производство на изделия и продукция, създадени от потребители в рамките на социалните услуги и дейности за трудови умения и социално предприемачество?
11. Как ще се регулира професията „социален работник“ и ще се гарантира професионално развитие, супервизия и атестация?

Обобщение

Националния форум на социалните услуги, проведен през месец юни 2026г. отчете положителната посока на реформата в социалните услуги и значението на философията на ЗСУ, но настоява за ускоряване и конкретизиране на следващите стъпки: приемане на реалистични финансови стандарти, стандарти за натовареност, намаляване на административната тежест, ясни механизми за междусекторно сътрудничество, защита на личния избор на потребителите, устойчиво развитие на Националната карта и запазване на добрите практики при комплексното предоставяне на услуги.

Национален алианс за социална отговорност изразява своята признателност и благодарност за партньорството, съдействието, участието и съвместното провеждане на Националния форум на Министерството на труда и социалната политика, Агенция за качеството на социалните услуги, Агенция за социално подпомагане, Национално сдружение на общините в република България, Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания и община Варна.

От 250-те участници в Национален форум на социалните услуги месец юни 2026г.