Надя Клисурска е зам.-министър на труда и социалната политика в служебния кабинет, назначен на 11 май тази година. В ресора й влизат политиките в областта на социалното включване, демографията и жизненото равнище и хората с увреждания. Координира дейността на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с увреждания, Агенцията за качество на социалните услуги и Държавната агенция за закрила на детето.
Работила е в общинските администрации на Стрелча и Пазарджик. Два последователни мандата е била общински съветник в Пазарджик. От 2015 до април 2021 г. е част от адвокатската колегия в града. В периода 2017 г. – 2021 г. е народен представител в 44-то Народно събрание. Член е на парламентарните комисии „Правна“, „Труд, социална и демографска политика“ и „Жалби на гражданите и връзки в неправителствените организации“.
Зам.-министър Надя Клисурска се включи активно в Националната среща на социалните услуги на тема „Социалните услуги в условията на пандемия, нов закон и подзаконови и нормативни документи“, както и в последвалата продуктивна дускусия между представители на държавната власт и ръководители на социални услуги.
Разговаряме за основните предизвикателства в работата на Министерството на труда и социалната политика и търсенето на правилните решения по належащите проблеми в сектора:
Министър Клисурска, какви са впечатленията Ви от тазгодишното издание на Национална среща на социалните услуги?
Впечатлена съм от събитието и съм изключително щастлива, че имах възможността да присъствам лично, да чуя всички въпроси и проблеми, като най-ценното е срещата с хората, работещи в сектора и възможността да се обменят най-добрите практики, които се прилагат в социалните услуги и на ниво общини, да се дадат онези подкрепящи и съпътстващи указания от страна на Министерството на труда и социалната политика. Всичко това е изключително важно за ефективната работа в социалната сфера.
Мога да кажа, че Националният алианс за социална отговорност е наистина тази организация, която, както стана ясно на финала на днешната среща, дава надежда, че в утрешния ден може да има по-добри хоризонти за социалната сфера, подкрепата на хората от уязвими групи и получаване на адекватната експертиза. Този форум и среща на социалните услуги трябва да продължат да съществуват, да се развиват и да се говори за тях, защото те са правилната форма на диалог.
Кои според Вас са най-належащите проблеми, които бяха поставени по време на дискусиите в Национална среща на социалните услуги?
За съжаление в първия ден, когато се проведе Националният форум, не успях да присъствам. Успях да се включа в модула от Национална среща на социалните услуги, засягащ предизвикателствата по отношение на новото законодателство в сферата на социалните услуги, последствията от пандемията с COVID-19 и цялата подзаконова нормативна база към новото законодателство. Смятам, че занапред на база на това, което ще планираме, чрез Национална карта за социалните услуги и това, което ще заложим в наредбата за качество на социалните услуги и най-вече стандартите за качество за всяка една услуга, ще се укрепи реформата в социалния сектор и най-вече ще стане възможно разрешаването на всички проблеми, които бяха възникнали през последните години.
За никой от нас не е тайна, че от 2003 г. насам стартира развитието на децентрализиран модел на социалните услуги, но той постави много проблеми, за които все още не е намерено ефективно решение. Надявам се, чрез този нов закон и подзаконова нормативна база да се отговори на тези предизвикателства.
По време на едно от изказванията Ви в дискусията споменахте за Плана за възстановяване и устойчивост. Кои ще бъдат основните му приоритети в контекста на социалните политики?
В Министерството на труда и социалната политика са развити няколко ключови проекта в Плана за възстановяване и устойчивост. Една част от тях все още подлежи на ревизия, но нека да маркирам основните елементи в тях. Един от големите проекти е свързан с модернизацията на социалните услуги за възрастни хора. Идентифицирането на тази така необходима потребност на възрастните хора с увреждания показва, че фокусът на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ до момента беше концентриран основно в услугите за деца. Сега е времето да обърнем внимание на грижата и за други обществени групи. Предвиденият ресурс е 753 млн. лева, като над 170 услуги ще бъдат изцяло нови и много голяма част от съществуващите вече услуги ще подлежат на мерки, свързани с енергийната ефективност на сградите, ползвани за осъществяване на социална дейност. Тези средства наистина ще подобрят средата, в която потребителите от уязвимите групи ще имат своето удобство и подкрепяща среда.
Другият сериозен проект е свързан с модернизиране и създаване на достъпна среда на част от дирекциите за социално подпомагане, защото към момента голяма част от тях са в трудни за достъп сгради /намират се на 2-ри, 3-ти етаж/. В тази връзка сме предвидили възможности за създаване на адекватна среда за хора с увреждания.
По отношение на социалната и солидарна икономика също има развит проект в Плана за възстановяване и устойчивост. Той е свързан със създаването на регионални центрове на социалните предприятия, които да предоставят цялата съпътстваща подкрепа по отношение на реализирането на тяхната продукция по ефективен начин и най-вече да бъдат по-разпознаваеми на пазара на труда. В момента всички ние трябва да положим усилия социалните предприятия да бъдат по-ефективни и да отговарят на потребността на хората с увреждания да бъдат ангажирани чрез заетост. Включването на тези хора в трудовия потенциал на държавата би било полезно както за тях самите, така и за икономиката като цяло.
Разкажете накратко в кои работни приоритети концентрирахте работата си откакто сте на длъжността зам.-министър на труда и социалната политика?
Изключително динамичен за мен е периодът, откакто заех тази длъжност, до момента. В това кратко време работихме по различни проблеми, изискващи бързо решение, защото новото законодателство в сферата на социалните услуги ни притиска с оглед приемането на подзаконова нормативна база. Още влизайки в министерството, трябваше да възобновим дейността на работната група, която да подготви новите стандарти за качеството на социалните услуги, включително и наредбата за тях. Пред нас стои другата задача, свързана с трансформирането на Агенцията за хора с увреждания в Държавна агенция за хората с увреждания. Тук трябва да намерим най-ефективния модел, който да отговаря на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН и едновременно с това да запазим тази част от добрите практики, които досега се случваха в Агенция за хората с увреждания.
От друга страна, в момента работим по създаването на нов механизъм за социално подпомагане, защото една от основните препоръки на Европейската комисия по отношение на социалното включване и социалното подпомагане е това, че в България няма предвидим механизъм и инструментариум. Работим по него, защото именно тези механизми са включени в повечето доклади на Комисията, показващи дали страната ни се справя с бедността. Ще се опитаме да го развием и да бъде дадена яснота по въпроса как държавата ще подпомогне най-нуждаещите се.
Голямо предизвикателство са и политиките за ранно детско развитие, които в момента развиваме в плановете за действие към Национална стратегия за социално включване. В момента приемаме плана за периода 2021 2022 г. Много сериозно трябва да обърнем фокуса и към младото поколение и семействата и да развием такива политики, които да подкрепят както децата, така и семействата.
Всеки ден получавам различни молби от хора от цялата страна, като те са свързани с най-разнообразни по вид теми. Изключително важна е ролята на Министерство на труда и социалната политика в посока на това да помага за разрешаването на проблемите на всички хора, подхождайки индивидуално към всеки един от тях. В моя фокус винаги ще седят обикновените човешки съдби!
