На 14 декември 1990г., от Общото събрание на ООН определят 01 Октомври за Международен ден на възрастните хора. По този повод ДПЛФУ „Ильо Войвода” почете денят с програма, организирана от служителите на Дома, както и с гост-актьори Даниела Горанова и Любомир Фърков, които в чест на празника представиха два етюда.
Анелия Милошова, Директора на ДПЛФУ „Ильо Войвода”, откри програмата и поздрави всички празнуващи.
Същността на този ден разясниха Мариана Котова, психолог и Савина Стойнева – трудотерапевт. Акцент върху дискусията бе темата за приятелството – усмивката на лицето.
Като добродетел, усмивката е знак на удовлетвореност, щастие, смях… То не се основава само на предмети и хора, а е общото благо показващо колко много има човек. Важно е да бъдеш приятел и със самият себе си, да се харесваш, а старостта е именно това – да се уважаваш и цениш дори и в тази преклонна възраст… да се радваш, че годините са само цифра…
Представени бяха три основни сентенции за старостта, а именно:
- „Ние не остаряваме, а узряваме” – Пабло Пикасо;
- „Вътре винаги сме на една възраст” – Гертруда Щайн;
- Остаряването е като изкачване на планина: оставате малко задъхани, но гледката е много по-добра” – Ингрид Бергман.
На участниците в празничната програма им бе поставена задача, да помислят какво за тях е възрастта, като бе необходимо да довършат изречението „Старостта е …”. За някои е „щастие”, за други „постижение”, „дом”, „старост, нерадост”.
Програмата бе озвучавана от Симеон Александров, а фотограф на събитието бе Мартин Петров.
