Интервю с Георги Георгиев, председател на Национален алианс за социална отговорност за Българска национална телевизия по повод Национален форум с международно участие „25 Г. ВИЗИЯ ЗА ПО-ДОБЪР ЖИВОТ“
Нивелина Наголова: Какъв е фокусът на форума тази година?
Георги Георгиев: Този форум е с богата история, повече от 15 години го провеждаме и най-голямата негова ценност е, че дава възможност на всички държавни институции, които имат отношение към тези въпроси да участват, както и на общините, на неправителствените организации, на самите хора.
Тази година един от фокусите е да отбележим 25 години от началото на нашата работа в духа на това, което вие представихте – в търсенето на мостове и на отварянето на врати на партньорство между всички институции и обединяването на ресурси и възможности за една по-реалиистиична подкрепа и по-добър жиивот.
Специфичното за тази година е, че сме откроили двата дни на активна работа, в два форума. Днес ще работим с работодателите, наричаме ги социално-отговорни работодатели, ще търсим отговори на много въпроси.
Нивелина Няголова: Соцално-отговорни ли са наистина работодателите в България?
Георги Георгиев: Да, мога да ви уверя, че в много голямата си част, работодателите наистина имат социално-отговорно отношение и все повече стават тези, които мислят по този начин. Нашият диалог с тях а добър. Проблемът, който ние поставяме на масата в диалогът Държавата е, че механизмите, по които държавата подкрепя работодателите за заетост, са крайно неефективни и неполезни. Те са остарели и ние имаме уверението, че през тази година ще можем да започнем процеса на промяна на Закона за хората с увреждания и Закона за насърчаване на заетостта.
Нивелина Няголова: Какво трябва да бъде променено за да се подобри комуникацията и връзките между работодателите и хората с увреждания?
Георги Георгиев: Трябва да бъдат променени мерките и механизма на подкрепа, за да се осигури устойчива подкрепа за устойчива заетост. И най-важното – за конкретно работно място. Това в момента не е така. Трябва да се осигури механизъм, който да подкрепя работодателите тогава, когато те наистина осигуряват работно място. Да бъдат разтоварени работодателите от някои чисто административни, останали във времето неща, които създават пречки и създават психологически ограничения да са наеме или не човек с увреждане. Трябват не толкова задължителни механизми, а подкрепящи, стимулиращи механизми.
Нивелина Няголова: Само подкрепата на Държавата ли е единственият механизъм, по който работодателите могат да подадат ръка на тези хора, има ли такива социално-отговорни работодатели, които са готови просто да наемат?
Георги Георгиев: Има, в момента държавата подкрепя около, между 1 и 4% от работодателите, които осигуряват работни места, разбирате, че всички останали 95% от работодателите назначават и наемът хората с увреждания на базата на тяхното разбиране и на базата на едно нормално отношение към хората с увреждания.
Хората с увреждания не бива да бъдат третирани като някаква отделна част от населението, където има някакво изключително специално отношение. Те трябва да бъдат наравно с всички останали работници, те трябва да имат своя принос в процеса на трудовото им участие и да имат нормално заплащане както всички останали хора.
Нивелина Няголова: Има и международно участие във форума. Какви примери ще бъдат споделени? Какво можем да взаимстваме от чуждестранните участници тук, което може да бъде приложено в България.
Георги Георгиев: Ние сме приготвили една много интересна дискусия. Тук, при нас, през целия ден имаме изключително интересни примери на партньорство и осигуряване на заетост от работодатели, които не използват никаква държавна подкрепа, но подкрепят по изключително интелигентен начин хора с увреждания, които работят не защото са хора с увреждания, а защото могат и знаят и работят.
В този контекст, нашето послание е – такъв да е подхода към всички. Нашите гости от чужбина ще представят опит, ще представят практики на една световна тенденция, която пренася тежестта на осигуряването на заетост от “защитените и специализирани предприятия и работилници“, както по света им казват, към обикновения нормален пазар на труда. Там, където работят всички хора, които търсят работа и участват в този процес.
Нивелина Няголова: Колко ще бъде труден процесът тук, за България, за нашата държава?
Георги Георгиев: Вижте, процесите и живота на хората с увреждания не могат да бъдат изключение от начина на живот, какъвто е за всички хора в тази страна. Така че, така както се борим с трудностите във всички аспекти на нашия живот, в това число и заетостта, същото се отнася за хората с увреждания.
Въпросът е че там има специфики, които трябва да бъдат съобразени, а това е ролята на държавата и това е нашата роля – да говорим за тези неща и да даваме трибуна на всички които имат въпроси, имат предложения и това е нашата голяма мисия.
Нека да добавя, че утрешния ден е изцяло посветен на социалните услуги, това е една друга форма на подкрепа на хората с увреждания, която е изключително важна и решаваща за тяхното развитие. Ние считаме, че много голяма част от хората с увреждания биха могли сами да се справят и да бъдат равностойна част в обществения живот, ако имаме адекватна среда за заетост, за работа, за развитие за създаване на семейства и за живот като всички останали.
Социалните услуги имат изключително решаващо място в този процес. И тука смея да кажа, че за разлика от сферата на заетостта, в областта на социалните услуги, през последните десетина- петнайсет години има какво да кажем, има добри постижения. Въпросът е, че там сме в друга фаза на процеса на подкрепа. Там имаме нов закон, имаме току-що приети подзаконови нормативни документи, които утре цял ден ще дебатираме как трябва да бъдат предложени в един оптимален вариант, без да отиваме в крайност на административна тежест, защото има такава опасност.
Нивелина Няголова: Има ли административна тежест и за работодателите, и за хората с увреждания? Може ли това да бъде опростено като процедури, за да бъде по-добра комуникацията им.
Георги Георгиев: Има, има, и ви благодаря за този въпрос, защото това е един от акцентите в нашето предложение. Независимо, че развитието на нормативната уредба и развитието на процесите в заетостта и в услугите е различно – като напредък, като движение към целта и в двете области и има много сериозна опасност и тя е реална, и съществува – от една ненужна административна тежест.
В момента има работодатели, които не ползват държавна подкрепа, именно заради изключително тежките административни процедури. Да не говорим в областта на специализираните предприятия и проектите, където за един проект годишно, (държавата подкрепя около десетина такива предприятия), за да се получи такава подкрепа, има изключително сложен механизъм, което е абсолютно безсмислено и резултата в крайна сметка е едно – две работни места, което нищо не значи.
А, в областта на услугите, опасността идва от друго място – че имаме нова нормативна уредба, имаме нов закон, доста нови подзаконови нормативни документи, които влизайки в пространството на нашето ежедневие, създават отново изисквания за изключително много документация и бумащина. И това е изключително вече реална опасност – документите да изпреварят грижата и вниманието на професионалистите, а хората да останат на заден план.
