ПРЕДСТАВИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ НА

Информация за състоянието на заетостта на хората с увреждания в България през 2020 г.

В рамките на реализираното от НАСО национално и европейско партньорство в последните две десетилетия, организацията ни съсредоточава основните усилията и дейностите си в работа по темите за развитие на социалните услуги и заетостта за хората с увреждания. През последните години събрахме и анализирахме разширена информация от всички ангажирани страни относно състоянието, финансирането и подкрепата за работодатели и хора с увреждания. Данните за периода 2015- 2019 година бяха публикувани в миналия брой на тематичното печатно издание на вестник NASOKI.BG, а данните за отминалата 2020 г. представяме в настоящото издание.

За улеснение при представяне, възприемане и анализиране на информацията, доверявайки се на данните от Световната здравна организация, приемаме, че броят на хората с увреждания у нас, включително и нерегистрираните, е нараснал с близо 1 млн. (около 15–20% от населението) за периода 2015-2019 г.  По данни на Националния статистически институт към 2020 г. хората с увреждания към 2020 г. надхвърлят 700 000 души, като 460 000 души са с трайни увреждания.

Осигуряването на трудова заетост на хората с увреждания като национален приоритет, определен от Националната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г., се осъществява чрез подкрепа за работодателите от Агенцията за хората с увреждания и Агенцията по заетостта.

I.

Агенцията за хората с увреждания изпълнява дейността си по осигуряването на заетост, професионална рехабилитация и социално включване на хората с увреждания най-вече с финансиране на специализирани предприятия по проекти със социална и стопанска насоченост, проекти за осигуряване на достъпна архитектурна среда и проекти за стартиране на самостоятелна стопанска дейност.

Информация за финансовата подкрепа от Агенцията за хората с увреждания, предоставени по проекти със социална и стопанска насоченост са представени в Приложение 1.

Въпреки, че поддържането и актуализацията на Регистър на специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания  е вписано в отчета на АХУ за 2020 г. като една от дейностите по изпълнението на приоритета „Водене и поддържане на информационна система за хората с увреждания“ и тази година в Регистъра липсват данни за точния брой работещи хора с увреждания в специализираните предприятия. В Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания към края на 2020 г. фигурират 213 предприятия, в които работят общо  2 155 човека персонал. Ако се доверим на водещата практика на Агенцията, според която броят на хората с увреждания, работещи в специализираните предприятия, се изчислява със среден процент от 40 % от общия персонал в едно специализирано предприятие, то става ясно, че във всички регистрирани специализирани предприятия би следвало да работят 862 хора с увреждания. Отново констатираме, че броят на работещите в специализираните предприятия хора с увреждания продължава да намалява. През 2019 г. те са 1032, а през 2020 г. те намаляват до 862. От всички тях през 2020 г. са подкрепени чрез проекти 21 специализирани предприятия с работещи при тях 176 човека с увреждания.

От предоставената от Агенцията за хората с увреждания информация може да се направят следните изводи:

  • През 2020 г. са кандидатствали за финансиране на проектни предложения 35 специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, като от тях 21 кандидата са класирани за финансиране. Общата стойност на сключените договори е 1 123 185,84 лв.  За сравнение през 2019 г. за финансиране на проектни предложения са кандидатствали 32 специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, като от тях 25 кандидата са класирани за финансиране на проекти, чиято обща стойност  1 222 62 9,84 лева.
  • В рамките на това през 2020 г. е проведена една конкурсна процедура за набиране и финансиране на проекти със социална насоченост и две процедури за набиране и финансиране на проекти със стопанска насоченост от специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Подадени са 11 проекта със социална насоченост от специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, в резултат на което са сключени 9 договора с одобрените за финансиране проекти на обща стойност 202 493,92 лв. Проектите са насочени към подобряване на условията на труд на 66 служители и работници. Прави впечатление констатацията ни, че тези цифри се различават от цифрите, посочени в годишния отчет за 2020 г. на Агенцията за хората с увреждания, където е записано, че персоналът на подкрепените предприятия е 360 служители и работници, което не съответства на информацията от сайта на Агенцията и регистъра с информацията за подкрепените предприятия. За сравнение през предходната 2019 г. са финансирани проекти на 12 работодатели на обща стойност 354 649,83 лв.
  • Проведени са два конкурса за финансиране на проекти със стопанска насоченост, в които са взели участие общо 24 специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Одобрени за финансиране са общо 14 проекта, по които са сключени договори с работодателите на стойност 933 184,00 лв. През 2020 година приключват девет от тях, като общата изплатена сума за същия период е 872 810,60 лв. Пет проекта продължават изпълнение на дейностите и през 2021 г. Реализацията на проектите предоставя възможност да се разкрият и оборудват 25 работни места за хора с трайни увреждания и дълготрайно безработни лица. По същия вид проекти през 2019 г. са финансирани 13 проекта на обща стойност 867 980,01 лв.
  • Общата стойност на финансираните проекти за стартиране на самостоятелна стопанска дейност през 2020 г. е 282 299,00 лева. При първата процедура за набиране на проектни предложения от хора с трайни увреждания са одобрени за финансиране 9 проекта на обща стойност 169 318 лв., а след провеждането на втората процедура са подпомогнати 8 лица с трайни увреждания, с проектни предложения на стойност 137 468,78 лв.
  • Чрез проекти за осигуряване на достъпна архитектурна среда достъпност и оборудване на обща стойност 341 560 лева са подкрепени 12 институции за осигуряване на достъп и адаптиране за хора с трайни увреждания на различни обекти – девет обекта в сферата на културата и три спортни обекта.
             
  РАБОТОДАТЕЛ (СОЦИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ) ПРОЕКТИ ПОЛУЧЕНА СУМА БРОЙ СЛУЖИТЕЛИ БР. ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – 40 %  СРЕДНО ЛВ. НА 1 ЧОВЕК С УВР.ЗА ГОДИНА
 
             
  АВИС ООД 2020 ПСН 36,260.00 30 12 3022
  „Б и Д“ ЕООД 2020 ПСН 20,056.00 6 2 8357
  „Гиф“ ЕООД 2020ПСтН 84,600.00 11 4 19227
  „Гиф“ ЕООД 2020 ПСН 33,678.44 11 4 7654
  „Е-ТУРС“ ООД 2020 ПСН 6,200.00 12 5 1292
  Криейтив групЕООД 2020 ПСН 36,800.00 5 2 18400
  МИР-ДОБРИЧ ООД 2020 ПСН 20,809.48 38 15 1369
  Работоспособни.бгЕООД 2020 ПСН 18,100.00 5 2 9050
  Работоспособни.бгЕООД 2020ПСтН 34,000.00 5 2 17000
  ТОТАЛ ЕЛ СИ ЕООД 2020 ПСН 12,190.00 5 2 6095
  Тих труд -Дупница  ЕООД 2020 ПСН 18,400.00 56 22 821
  Успех Металкап ССБ ЕООД 2020ПСтН 80,000.00 44 18 4545
  Райна Княгиня – П ЕООД 2020ПСтН 80,000.00 71 28 2817
  „Глобал Консулт БГ“ ЕООД 2020ПСтН 84,800.00 16 6 13250
  „ТОБЕКС – КО“ ЕООД 2020ПСтН 72,700.00 10 4 18175
  „Тих труд – Ст.Загора“ 2020ПСтН 28,584.00 47 19 1520
  „ЕВРО-КОНСУЛТ 2020“ ЕООД 2020ПСтН 52,478.32 11 4 11927
  „Лозана“ ЕАД 2020ПСтН 65,559.60 39 16 4203
  „ЮНИВАС“ ЕООД 2020ПСтН 48,400.00 6 2 20167
  ЕТ „СВИЛЕН ЛАЗАРОВ-91“ 2020ПСтН 84,600.00 5 2 42300
  „Велдия Дизайн“ ЕООД 2020ПСтН 47,250.00 8 3 14766
  „БГАСИСТ“ООД 2020ПСтН 72,920.00 11 4 16573
  „МУЛТИКО 92“ ООД 2020ПСтН 84,800.00 10 4 21200
Общо: 21   1 123 185,84 462 176 6 382

 От представените данни за финансирани проекти с цел осигуряване на повече работни места за хората с увреждания може да се направи заключението, че броят на подкрепените работодатели и наетите от тях хора с увреждания е притеснително нисък. От регистрираните специализирани предприятия и кооперации, които към настоящия момент според Регистъра на АХУ са 213, през 2020 г. са  подпомогнати едва 21 от тях или приблизително 10.3 %. Средно едно предприятие от подкрепените е получило 5348,5 лева. Още по-впечатляващ е и факта, че някои от предприятията са подпомогнати по повече от един проект и с много големи суми, въпреки, че осигуряват работа на много малък брой хора с увреждания – от два до четири или шест човека. В тези предприятия средната подкрепа за един човек с увреждане достига над 15-20 хил. лева годишно, което е неравнопоставено и несправедливо спрямо останалите. Общо подкрепените хора с увреждания, работещи в предприятия, които са получили финансиране в това направление, са 176. Те са получили средно 6381,7 лева годишна подкрепа.  В замяна на това неподкрепените специализирани предприятия са 192 (89.7 %) с работещи в тях 686  хора с увреждания или 80 %  от работещите в специализирани предприятия не са подкрепени.

В същото време не е голям броят на лицата, на които са отпуснати средства за започване на самостоятелна стопанска дейност – от представени 42 проектни предложения получилите финансиране са 17 лица.

Видима е необходимостта от усъвършенстване на механизмите с цел по-висока степен на равнопоставеност и стимулиране разкриването на повече работни места. От изключителна важност е да се обсъди и потърси по-рационален и достъпен, но и резултатен начин на подкрепа, тъй като възприетият механизъм за подкрепа чрез проекти не води до необходимите резултати и изразходва не малко трудови, времеви и финансови ресурси.

II.

Агенция по заетостта

Подкрепата, която реализира Агенцията по заетостта, чрез различните мерки и програми е изключително полезна и в същото време недостатъчно финансово обезпечена, поради което влиянието й е също ограничено на базата на общия брой хора с увреждания в трудоспособна възраст.

Информация за финансовата подкрепа, реализирана от Агенцията по заетостта по Закона за насърчаване на заетостта, представяме в Приложение 2.

Подкрепата за хора с увреждания има значим принос за развитие на заетостта и се реализира чрез програми и мерки, осигуряващи работни места за различен срок. Въпреки това, независимо от полезността на подкрепата, която оказва Агенция по заетостта, търсена и предпочитана от работодатели и хора с увреждания, и въпреки вложения голям финансов ресурс, отново се наблюдава несъответствието между броя на подкрепените работодатели и хора с увреждания и онези, които очакват и се нуждаят от такава подкрепа.

За улеснение и база за анализ, вземайки само една година – 2020 г., Агенцията по заетостта е инвестирала общо 121 947 964 лева за хора с увреждания. Подкрепени са 883 работодатели за 1401 работни места със различен срок (6, 9, 12, 24 месеца). Средно месечният размер на финансирането за едно лице е 725 лева, а средно за година тази сума възлиза на 8704 лева. Това на първо четене е добра подкрепа, но данните отвеждат и до факта, че финансовите ресурси са насочени към ограничена част от уязвимите на пазара на труда групи.

За сравнение през предходната 2019 г. Агенцията по заетостта е инвестирала 10 753 880 лева за хора с увреждания. Подкрепени са 681 работодатели за 1477 работни места с различна продължителност на периода за отпуснатите средства, а средно месечният размер на финансиране за 1 лице е 495 лева.  

  Приложение 2: 2020 г.
програма/мярка общо сума за 2020г. брой подкрепени ХУ сума на 1 лице за година времетраене/месеци средно месечен размер на 1 лице
НП “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания” 18 429 814 600 3074,6 24 1281
Схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“ 100 994 760 433 23 324,4 24 9719
чл. 36, ал. 2 – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения 6063 1 6063 9 674
чл. 51, ал.2. -2016г.  – за  безработни лица с трайни увреждания 2 144 532 280 7 659 12 638
чл. 52, ал. 1 – за  безработни лица с  намалена работоспособност 3 553 007 87 4084 6 681
121 947 964 1401 8 704 15 725

 През 2020 г. Агенцията по заетостта е реализирала дейността си по осигуряването на заетост, професионална рехабилитация и социално включване на хората с увреждания посредством финансиране по следните програми/схеми: Национална програма “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания”, Схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“, по чл. 36, ал. 2 – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения, по чл. 51, ал.2. -2016г.  – за  безработни лица с трайни увреждания и по чл. 52, ал. 1 – за  безработни лица с трайно намалена работоспособност.

По най-дългосрочната мярка – Националната програма “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания”, продължаваща 24 месеца, през 2020 г. са подкрепени 600 човека, като средно месечно за един човек са отпуснати 1281 лева. За сравнение с предходната 2019 г.  са подкрепени 1215 лица с увреждания, като средно на месец едно лице е получило по 590 лева. Това показва почти двойно намаляване на подкрепените хора през 2020 г. за сметка на по-високите отпуснати суми.

Най-много средства са отпуснати по схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“ с продължение 24 месеца е осигурена заетост на стойност 100 994 760 лв., като били са включени едва 433 лица до 29 години, което е крайно незадоволително на фона на нарастващия през последните години брой младежи с различна степен на увреждания.

Отпуснатите средства по чл. 36, ал. 2  – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения са 6063 лева, които са подпомогнали един човек с увреждания. По чл. 51, ал.2. -2016г.  – за  безработни лица с трайни увреждания е осигурена заетост на 280 човека. Общата стойност на отпуснатите средства е 2 144 532 лева, като средно на месец по подпомогнатите лица са получили по 638 лв. Подкрепа по чл. 52, ал. 1 – за  безработни лица с трайно намалена работоспособност са получили 81 човека, а общата отпусната сума е 3 553 007 лева.

III.

Основни изводи

Представената информация изисква анализ и бързи решения в няколко посоки. По-важните от тях са:

  • Възможен ли е механизъм за увеличаване на броя подкрепени работодатели, тъй като броят на досега подкрепените, отнесен към броя на всички работодатели, осигуряващи работни места, е твърде малък?
  • Възможно ли е намиране на механизъм, чрез който подкрепата за хората с увреждания да е по-балансирана и справедлива, да води до осигуряване на работни места за повече хора с увреждания и да изгражда устойчивост на осигурената заетост? (Голяма част от наетите по този вид подкрепа, след нейното приключване, отново остават без работа. Докато подкрепените хора с увреждания получават от бюджета пълна работна заплата съответно от 6 до 24 месеца, други желаещи да работят хора с увреждания не могат да получат никаква подкрепа.)
  • Би било много по-справедливо, ефективно и стимулиращо да се разкриват много повече работни места, ако основен принцип за подкрепа на работодателите е именно броят на разкритите места за хора с увреждания и осигурената устойчивост на заетостта чрез тях. Например, ако годишният ресурс за подкрепа на специализираните предприятия чрез Агенцията за хора с увреждания от 1 123 185,84 лева се предостави за всички работни места в специализираните предприятия (862), а за едно работно място всеки работодател ще получи 1302 лева годишно, то по този начин всеки човек с увреждане, работещ в тези предприятия, може да получава месечна подкрепа от 108 лева.

Може да се обмисли подобен подход и в механизмите за подкрепа на Агенцията по заетост, където наличният ресурс също би могъл да бъде преразпределен по-справедливо и по-ефективно на същия принцип, осигуряващ повече работни места и по-голяма устойчивост. Още повече че по настоящем няма ясни критерии, кои работодатели могат да ползват подкрепа и как да бъде правен подборът на хората с увреждания, заемащи субсидирани работни места.

  • В процеса на търсене на по-добри решения прави силно впечатление наличието на две институции, работещи по две различни национални програми, насочени към хората с увреждания с една и съща цел. Би могло да се обсъди обединяване на тези програми и административно, и финансово, което значително ще облекчи администрирането на приложението на обединената програма за заетост и ще намали разходите за това, и ще увеличи значимостта на приложението им. Логично е с тази дейност да се ангажира Специализираната агенция по заетост, докато за Агенцията за хора с увреждания тази дейност е неспецифична, още повече имайки предвид предстоящите промени в нейния статут.

Всичко представено до тук в настоящата информация показва, че състоянието на заетостта на хората с увреждания в България е тревожно. Необходим е анализ, дискусия с всички ангажирани и заинтересовани страни, търсене и намиране на по-верни и работещи решения, механизми, нормативни промени, и разбира се, както оптимизиране и по-справедливо разпределение на досегашния финансов ресурс, така и осигуряване на допълнителен такъв. Добре би било, ако се потърсят форми и средства за подкрепа на всеки работодател, разкриващ работно място за хора с увреждания, чрез облекчение при плащане на осигурителните вноски и други данъчни облекчения на база брой работни места, както и първоначално субсидиране на новоразкритите работни места.

Категорично са необходими промени в раздел заетост на закона за хората с увреждания.

Считаме, че е налице и потенциал за реален принос за подобряване на заетостта за хората с увреждания в България, чрез намиране на работещ механизъм и финансово адекватно обезпечаване на чл. 30а, ал. 1, т. 23 и чл. 43а, ал. 1 и ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта за практическо приложение на подкрепената заетост, като най-работещ европейски и световен опит и практика.

НОВИНИ

Заседание на Тематичната работна група за разработване на ПРЧР и Програма за храни

Заседание на Тематичната работна група за разработване на ПРЧР и Програма за храни

21.10. 21 г. На 20 октомври се проведе заседание на Тематичната работна група за разработване на Програма „Развитие на човешките ресурси“ /ПРЧР/ и Програма за храни и/или основно материално подпомагане /ПХ/ за програмния период 2021-2027 г. В онлайн срещата, в която участваха представители на НАСО, се обсъдиха и представиха предложения...

Членски форум по заетост

Членски форум по заетост

19.10. 21 г. На 13 октомври се проведе Форум по заетост на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания, в който НАСО се включи като член. По време на срещата се дискутира Стратегия на EASPD за периода 2022-2025, която е под надслов „Движение напред: интелигентна трансформация и...

Генерална асамблея на EASPD

Генерална асамблея на EASPD

15.10.21 г. На 15 октомври се проведе Генерална асамблея на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/, в която се включиха представители на над 20 000 социални услуги от цяла Европа, сред които Национален алианс за социална отговорност и Агенция за социално развите – Вижън. Асамблеята...

НАСО изрази своята благодарност за успешното партньорство с EASPD

НАСО изрази своята благодарност за успешното партньорство с EASPD

15. 10. 21 г. В знак на благодарност за дългогодишното и успешно партньорство и по повод 25-годишнината на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/ Национален алианс за социална отговорност връчи плакети на г-н Джим Кроу в качеството му на президент на организацията и нейния генерален...

Разработване на програми за обучение по проект D-CARE

Разработване на програми за обучение по проект D-CARE

15. 10. 21 г. На 13 октомври се проведе среща JEP Meeting по проект D-CARE, на която бяха представени изготвените в рамките на партньорските дейности програми за обучение. Акцент при презентирането им се постави върху структурата и функционалността, която трябва да притежава платформата, която е създадена за целите на проект...

Форум „С грижа за възрастните хора за активно дълголетие“ се проведе в Русе

Форум „С грижа за възрастните хора за активно дълголетие“ се проведе в Русе

14.10.21 г. Втори обществен форум на тема „С грижа за възрастните хора за активно дълголетие“ с международно участие се проведе в Русенски университет „Ангел Кънчев” на 8 и 9 октомври. Организатори на събитието са Областният съвет на Българския червен кръст и Русенския университет „Ангел Кънчев“. Форумът премина под патронажа на...

Юбилейна конференция по случай 25 години от създаването на EASPD

Юбилейна конференция по случай 25 години от създаването на EASPD

13.10. 21 г. На 13 октомври в Брюксел хилядите членове на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания /EASPD/ тържествено откриха конференцията „Персонализирани технологии за овластяване на хората и услугите за хора с увреждания“. С престижния форум се отбелязва юбилея на организацията, която чества 25 години от...

НАСО предлага възможност на експерти за работа в офисите си в София и Варна

НАСО предлага възможност на експерти за работа в офисите си в София и Варна

13.10. 21 г. Национален алианс за социална отговорност дава възможност за работа на експерти в офисите си в София и Варна. Разширяването на екипа от експерти има за цел да надгради активната дейност на Алианса в посока реализиране на социално отговорно поведение, политики и дейности в подкрепа на различни социални...

НАСО АРХИВ

ПОРТАЛ ЗА СОЦИАЛНИ ПОЛИТИКИ

ОБУЧИТЕЛЕН ЦЕНТЪР

НАЦИОНАЛНИ НАГРАДИ НАСО 2021

Вход за членове на НАСО

Ако не сте член на НАСО и представлявате организация, институция, търговско дружество, социални услуги или юридическо лице и желаете да получите достъп до зоната за членове, е необходимо да попълните формуляр за кандидатстване за членство в Национален алианс за социална отговорност.