В рамките на реализираното от НАСО национално и европейско партньорство в последните две десетилетия, организацията ни съсредоточава основните усилията и дейностите си в работа по темите за развитие на социалните услуги и заетостта за хората с увреждания. През последните години събрахме и анализирахме разширена информация от всички ангажирани страни относно състоянието, финансирането и подкрепата за работодатели и хора с увреждания. Данните за периода 2015- 2019 година бяха публикувани в миналия брой на тематичното печатно издание на вестник NASOKI.BG, а данните за отминалата 2020 г. представяме в настоящото издание.
За улеснение при представяне, възприемане и анализиране на информацията, доверявайки се на данните от Световната здравна организация, приемаме, че броят на хората с увреждания у нас, включително и нерегистрираните, е нараснал с близо 1 млн. (около 15–20% от населението) за периода 2015-2019 г. По данни на Националния статистически институт към 2020 г. хората с увреждания към 2020 г. надхвърлят 700 000 души, като 460 000 души са с трайни увреждания.
Осигуряването на трудова заетост на хората с увреждания като национален приоритет, определен от Националната стратегия за заетост на хората с увреждания 2011 – 2020 г., се осъществява чрез подкрепа за работодателите от Агенцията за хората с увреждания и Агенцията по заетостта.
I.
Агенцията за хората с увреждания изпълнява дейността си по осигуряването на заетост, професионална рехабилитация и социално включване на хората с увреждания най-вече с финансиране на специализирани предприятия по проекти със социална и стопанска насоченост, проекти за осигуряване на достъпна архитектурна среда и проекти за стартиране на самостоятелна стопанска дейност.
Информация за финансовата подкрепа от Агенцията за хората с увреждания, предоставени по проекти със социална и стопанска насоченост са представени в Приложение 1.
Въпреки, че поддържането и актуализацията на Регистър на специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания е вписано в отчета на АХУ за 2020 г. като една от дейностите по изпълнението на приоритета „Водене и поддържане на информационна система за хората с увреждания“ и тази година в Регистъра липсват данни за точния брой работещи хора с увреждания в специализираните предприятия. В Регистъра на специализираните предприятия и кооперации на и за хора с увреждания към края на 2020 г. фигурират 213 предприятия, в които работят общо 2 155 човека персонал. Ако се доверим на водещата практика на Агенцията, според която броят на хората с увреждания, работещи в специализираните предприятия, се изчислява със среден процент от 40 % от общия персонал в едно специализирано предприятие, то става ясно, че във всички регистрирани специализирани предприятия би следвало да работят 862 хора с увреждания. Отново констатираме, че броят на работещите в специализираните предприятия хора с увреждания продължава да намалява. През 2019 г. те са 1032, а през 2020 г. те намаляват до 862. От всички тях през 2020 г. са подкрепени чрез проекти 21 специализирани предприятия с работещи при тях 176 човека с увреждания.
От предоставената от Агенцията за хората с увреждания информация може да се направят следните изводи:
- През 2020 г. са кандидатствали за финансиране на проектни предложения 35 специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, като от тях 21 кандидата са класирани за финансиране. Общата стойност на сключените договори е 1 123 185,84 лв. За сравнение през 2019 г. за финансиране на проектни предложения са кандидатствали 32 специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, като от тях 25 кандидата са класирани за финансиране на проекти, чиято обща стойност 1 222 62 9,84 лева.
- В рамките на това през 2020 г. е проведена една конкурсна процедура за набиране и финансиране на проекти със социална насоченост и две процедури за набиране и финансиране на проекти със стопанска насоченост от специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Подадени са 11 проекта със социална насоченост от специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания, в резултат на което са сключени 9 договора с одобрените за финансиране проекти на обща стойност 202 493,92 лв. Проектите са насочени към подобряване на условията на труд на 66 служители и работници. Прави впечатление констатацията ни, че тези цифри се различават от цифрите, посочени в годишния отчет за 2020 г. на Агенцията за хората с увреждания, където е записано, че персоналът на подкрепените предприятия е 360 служители и работници, което не съответства на информацията от сайта на Агенцията и регистъра с информацията за подкрепените предприятия. За сравнение през предходната 2019 г. са финансирани проекти на 12 работодатели на обща стойност 354 649,83 лв.
- Проведени са два конкурса за финансиране на проекти със стопанска насоченост, в които са взели участие общо 24 специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания. Одобрени за финансиране са общо 14 проекта, по които са сключени договори с работодателите на стойност 933 184,00 лв. През 2020 година приключват девет от тях, като общата изплатена сума за същия период е 872 810,60 лв. Пет проекта продължават изпълнение на дейностите и през 2021 г. Реализацията на проектите предоставя възможност да се разкрият и оборудват 25 работни места за хора с трайни увреждания и дълготрайно безработни лица. По същия вид проекти през 2019 г. са финансирани 13 проекта на обща стойност 867 980,01 лв.
- Общата стойност на финансираните проекти за стартиране на самостоятелна стопанска дейност през 2020 г. е 282 299,00 лева. При първата процедура за набиране на проектни предложения от хора с трайни увреждания са одобрени за финансиране 9 проекта на обща стойност 169 318 лв., а след провеждането на втората процедура са подпомогнати 8 лица с трайни увреждания, с проектни предложения на стойност 137 468,78 лв.
- Чрез проекти за осигуряване на достъпна архитектурна среда достъпност и оборудване на обща стойност 341 560 лева са подкрепени 12 институции за осигуряване на достъп и адаптиране за хора с трайни увреждания на различни обекти – девет обекта в сферата на културата и три спортни обекта.
| РАБОТОДАТЕЛ (СОЦИАЛНО ПРЕДПРИЯТИЕ) | ПРОЕКТИ | ПОЛУЧЕНА СУМА | БРОЙ СЛУЖИТЕЛИ | БР. ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – 40 % | СРЕДНО ЛВ. НА 1 ЧОВЕК С УВР.ЗА ГОДИНА | |
| АВИС ООД | 2020 ПСН | 36,260.00 | 30 | 12 | 3022 | |
| „Б и Д“ ЕООД | 2020 ПСН | 20,056.00 | 6 | 2 | 8357 | |
| „Гиф“ ЕООД | 2020ПСтН | 84,600.00 | 11 | 4 | 19227 | |
| „Гиф“ ЕООД | 2020 ПСН | 33,678.44 | 11 | 4 | 7654 | |
| „Е-ТУРС“ ООД | 2020 ПСН | 6,200.00 | 12 | 5 | 1292 | |
| Криейтив групЕООД | 2020 ПСН | 36,800.00 | 5 | 2 | 18400 | |
| МИР-ДОБРИЧ ООД | 2020 ПСН | 20,809.48 | 38 | 15 | 1369 | |
| Работоспособни.бгЕООД | 2020 ПСН | 18,100.00 | 5 | 2 | 9050 | |
| Работоспособни.бгЕООД | 2020ПСтН | 34,000.00 | 5 | 2 | 17000 | |
| ТОТАЛ ЕЛ СИ ЕООД | 2020 ПСН | 12,190.00 | 5 | 2 | 6095 | |
| Тих труд -Дупница ЕООД | 2020 ПСН | 18,400.00 | 56 | 22 | 821 | |
| Успех Металкап ССБ ЕООД | 2020ПСтН | 80,000.00 | 44 | 18 | 4545 | |
| Райна Княгиня – П ЕООД | 2020ПСтН | 80,000.00 | 71 | 28 | 2817 | |
| „Глобал Консулт БГ“ ЕООД | 2020ПСтН | 84,800.00 | 16 | 6 | 13250 | |
| „ТОБЕКС – КО“ ЕООД | 2020ПСтН | 72,700.00 | 10 | 4 | 18175 | |
| „Тих труд – Ст.Загора“ | 2020ПСтН | 28,584.00 | 47 | 19 | 1520 | |
| „ЕВРО-КОНСУЛТ 2020“ ЕООД | 2020ПСтН | 52,478.32 | 11 | 4 | 11927 | |
| „Лозана“ ЕАД | 2020ПСтН | 65,559.60 | 39 | 16 | 4203 | |
| „ЮНИВАС“ ЕООД | 2020ПСтН | 48,400.00 | 6 | 2 | 20167 | |
| ЕТ „СВИЛЕН ЛАЗАРОВ-91“ | 2020ПСтН | 84,600.00 | 5 | 2 | 42300 | |
| „Велдия Дизайн“ ЕООД | 2020ПСтН | 47,250.00 | 8 | 3 | 14766 | |
| „БГАСИСТ“ООД | 2020ПСтН | 72,920.00 | 11 | 4 | 16573 | |
| „МУЛТИКО 92“ ООД | 2020ПСтН | 84,800.00 | 10 | 4 | 21200 | |
| Общо: 21 | 1 123 185,84 | 462 | 176 | 6 382 |
От представените данни за финансирани проекти с цел осигуряване на повече работни места за хората с увреждания може да се направи заключението, че броят на подкрепените работодатели и наетите от тях хора с увреждания е притеснително нисък. От регистрираните специализирани предприятия и кооперации, които към настоящия момент според Регистъра на АХУ са 213, през 2020 г. са подпомогнати едва 21 от тях или приблизително 10.3 %. Средно едно предприятие от подкрепените е получило 5348,5 лева. Още по-впечатляващ е и факта, че някои от предприятията са подпомогнати по повече от един проект и с много големи суми, въпреки, че осигуряват работа на много малък брой хора с увреждания – от два до четири или шест човека. В тези предприятия средната подкрепа за един човек с увреждане достига над 15-20 хил. лева годишно, което е неравнопоставено и несправедливо спрямо останалите. Общо подкрепените хора с увреждания, работещи в предприятия, които са получили финансиране в това направление, са 176. Те са получили средно 6381,7 лева годишна подкрепа. В замяна на това неподкрепените специализирани предприятия са 192 (89.7 %) с работещи в тях 686 хора с увреждания или 80 % от работещите в специализирани предприятия не са подкрепени.
В същото време не е голям броят на лицата, на които са отпуснати средства за започване на самостоятелна стопанска дейност – от представени 42 проектни предложения получилите финансиране са 17 лица.
Видима е необходимостта от усъвършенстване на механизмите с цел по-висока степен на равнопоставеност и стимулиране разкриването на повече работни места. От изключителна важност е да се обсъди и потърси по-рационален и достъпен, но и резултатен начин на подкрепа, тъй като възприетият механизъм за подкрепа чрез проекти не води до необходимите резултати и изразходва не малко трудови, времеви и финансови ресурси.
II.
Агенция по заетостта
Подкрепата, която реализира Агенцията по заетостта, чрез различните мерки и програми е изключително полезна и в същото време недостатъчно финансово обезпечена, поради което влиянието й е също ограничено на базата на общия брой хора с увреждания в трудоспособна възраст.
Информация за финансовата подкрепа, реализирана от Агенцията по заетостта по Закона за насърчаване на заетостта, представяме в Приложение 2.
Подкрепата за хора с увреждания има значим принос за развитие на заетостта и се реализира чрез програми и мерки, осигуряващи работни места за различен срок. Въпреки това, независимо от полезността на подкрепата, която оказва Агенция по заетостта, търсена и предпочитана от работодатели и хора с увреждания, и въпреки вложения голям финансов ресурс, отново се наблюдава несъответствието между броя на подкрепените работодатели и хора с увреждания и онези, които очакват и се нуждаят от такава подкрепа.
За улеснение и база за анализ, вземайки само една година – 2020 г., Агенцията по заетостта е инвестирала общо 121 947 964 лева за хора с увреждания. Подкрепени са 883 работодатели за 1401 работни места със различен срок (6, 9, 12, 24 месеца). Средно месечният размер на финансирането за едно лице е 725 лева, а средно за година тази сума възлиза на 8704 лева. Това на първо четене е добра подкрепа, но данните отвеждат и до факта, че финансовите ресурси са насочени към ограничена част от уязвимите на пазара на труда групи.
За сравнение през предходната 2019 г. Агенцията по заетостта е инвестирала 10 753 880 лева за хора с увреждания. Подкрепени са 681 работодатели за 1477 работни места с различна продължителност на периода за отпуснатите средства, а средно месечният размер на финансиране за 1 лице е 495 лева.
| Приложение 2: | 2020 г. | |||||
| програма/мярка | общо сума за 2020г. | брой подкрепени ХУ | сума на 1 лице за година | времетраене/месеци | средно месечен размер на 1 лице | |
| НП “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания” | 18 429 814 | 600 | 3074,6 | 24 | 1281 | |
| Схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“ | 100 994 760 | 433 | 23 324,4 | 24 | 9719 | |
| чл. 36, ал. 2 – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения | 6063 | 1 | 6063 | 9 | 674 | |
| чл. 51, ал.2. -2016г. – за безработни лица с трайни увреждания | 2 144 532 | 280 | 7 659 | 12 | 638 | |
| чл. 52, ал. 1 – за безработни лица с намалена работоспособност | 3 553 007 | 87 | 4084 | 6 | 681 | |
| 121 947 964 | 1401 | 8 704 | 15 | 725 | ||
През 2020 г. Агенцията по заетостта е реализирала дейността си по осигуряването на заетост, професионална рехабилитация и социално включване на хората с увреждания посредством финансиране по следните програми/схеми: Национална програма “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания”, Схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“, по чл. 36, ал. 2 – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения, по чл. 51, ал.2. -2016г. – за безработни лица с трайни увреждания и по чл. 52, ал. 1 – за безработни лица с трайно намалена работоспособност.
По най-дългосрочната мярка – Националната програма “За обучение и заетост за хора с трайни увреждания”, продължаваща 24 месеца, през 2020 г. са подкрепени 600 човека, като средно месечно за един човек са отпуснати 1281 лева. За сравнение с предходната 2019 г. са подкрепени 1215 лица с увреждания, като средно на месец едно лице е получило по 590 лева. Това показва почти двойно намаляване на подкрепените хора през 2020 г. за сметка на по-високите отпуснати суми.
Най-много средства са отпуснати по схема „Обучение и заетост – Компонент ІІ“ с продължение 24 месеца е осигурена заетост на стойност 100 994 760 лв., като били са включени едва 433 лица до 29 години, което е крайно незадоволително на фона на нарастващия през последните години брой младежи с различна степен на увреждания.
Отпуснатите средства по чл. 36, ал. 2 – за безработни младежи до 29-годишна възраст с намалена работоспособност и от социални заведения са 6063 лева, които са подпомогнали един човек с увреждания. По чл. 51, ал.2. -2016г. – за безработни лица с трайни увреждания е осигурена заетост на 280 човека. Общата стойност на отпуснатите средства е 2 144 532 лева, като средно на месец по подпомогнатите лица са получили по 638 лв. Подкрепа по чл. 52, ал. 1 – за безработни лица с трайно намалена работоспособност са получили 81 човека, а общата отпусната сума е 3 553 007 лева.
III.
Основни изводи
Представената информация изисква анализ и бързи решения в няколко посоки. По-важните от тях са:
- Възможен ли е механизъм за увеличаване на броя подкрепени работодатели, тъй като броят на досега подкрепените, отнесен към броя на всички работодатели, осигуряващи работни места, е твърде малък?
- Възможно ли е намиране на механизъм, чрез който подкрепата за хората с увреждания да е по-балансирана и справедлива, да води до осигуряване на работни места за повече хора с увреждания и да изгражда устойчивост на осигурената заетост? (Голяма част от наетите по този вид подкрепа, след нейното приключване, отново остават без работа. Докато подкрепените хора с увреждания получават от бюджета пълна работна заплата съответно от 6 до 24 месеца, други желаещи да работят хора с увреждания не могат да получат никаква подкрепа.)
- Би било много по-справедливо, ефективно и стимулиращо да се разкриват много повече работни места, ако основен принцип за подкрепа на работодателите е именно броят на разкритите места за хора с увреждания и осигурената устойчивост на заетостта чрез тях. Например, ако годишният ресурс за подкрепа на специализираните предприятия чрез Агенцията за хора с увреждания от 1 123 185,84 лева се предостави за всички работни места в специализираните предприятия (862), а за едно работно място всеки работодател ще получи 1302 лева годишно, то по този начин всеки човек с увреждане, работещ в тези предприятия, може да получава месечна подкрепа от 108 лева.
Може да се обмисли подобен подход и в механизмите за подкрепа на Агенцията по заетост, където наличният ресурс също би могъл да бъде преразпределен по-справедливо и по-ефективно на същия принцип, осигуряващ повече работни места и по-голяма устойчивост. Още повече че по настоящем няма ясни критерии, кои работодатели могат да ползват подкрепа и как да бъде правен подборът на хората с увреждания, заемащи субсидирани работни места.
- В процеса на търсене на по-добри решения прави силно впечатление наличието на две институции, работещи по две различни национални програми, насочени към хората с увреждания с една и съща цел. Би могло да се обсъди обединяване на тези програми и административно, и финансово, което значително ще облекчи администрирането на приложението на обединената програма за заетост и ще намали разходите за това, и ще увеличи значимостта на приложението им. Логично е с тази дейност да се ангажира Специализираната агенция по заетост, докато за Агенцията за хора с увреждания тази дейност е неспецифична, още повече имайки предвид предстоящите промени в нейния статут.
Всичко представено до тук в настоящата информация показва, че състоянието на заетостта на хората с увреждания в България е тревожно. Необходим е анализ, дискусия с всички ангажирани и заинтересовани страни, търсене и намиране на по-верни и работещи решения, механизми, нормативни промени, и разбира се, както оптимизиране и по-справедливо разпределение на досегашния финансов ресурс, така и осигуряване на допълнителен такъв. Добре би било, ако се потърсят форми и средства за подкрепа на всеки работодател, разкриващ работно място за хора с увреждания, чрез облекчение при плащане на осигурителните вноски и други данъчни облекчения на база брой работни места, както и първоначално субсидиране на новоразкритите работни места.
Категорично са необходими промени в раздел заетост на закона за хората с увреждания.
Считаме, че е налице и потенциал за реален принос за подобряване на заетостта за хората с увреждания в България, чрез намиране на работещ механизъм и финансово адекватно обезпечаване на чл. 30а, ал. 1, т. 23 и чл. 43а, ал. 1 и ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта за практическо приложение на подкрепената заетост, като най-работещ европейски и световен опит и практика.
