ПРЕДСТАВИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ НА  logo-easpd-small

  

Вход за членове

Вход за нови членове

Национални награди НАСО 2017

ОБЩИНА ВРАЦА
ЗА ПРИНОС В СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ОБЩИНА ЛОВЕЧ
ЗА СОЦИАЛНА АНГАЖИРАНОСТ И ДОБРИ ПРАКТИКИ
ОБЩИНА РАЗГРАД
ЗА ПРИНОС В ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ПРОФЕСИЯТА СОЦИАЛЕН РАБОТНИК
АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ „ВИЖЪН“
ЗА ПРИНОС В СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ФОНДАЦИЯ „АСИСТ - ПОМАГАЩИ ТЕХНОЛОГИИ“
ЗА РАЗВИТИЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ТЕХНОЛОГИЧНИТЕ ИНОВАЦИИ В СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
КЛУБ НА СОЦИАЛНИЯ РАБОТНИК РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ОБРАЗОВАНИЕТО И ПРАКТИКАТА В СОЦИАЛНАТА РАБОТА
ФОНДАЦИЯ „ПОДКРЕПА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ” гр.ВИДИН
ЗА АКТИВНО НАЦИОНАЛНО И МЕЖДУНАРОДНО ПАРТНЬОРСТВО
СВЕТЛОМИР ИВАНОВ УПРАВИТЕЛ „ЧОИ” ЕООД
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА КОРПОРАТИВНАТА СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ
ЦЕНТЪР ЗА ОБЩЕСТВЕНА ПОДКРЕПА БУРГАС
ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ И МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СОТРУДНИЧЕСТВО
АТАНАСКА БОНЕВА ПРЕДСТАВИТЕЛ ОБЛАСТ ЯМБОЛ
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
ВЕСЕЛИНА БОТЕВА ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА” ОБЩИНА ПЛОВДИВ
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
ЗЛАТКА ИВАНОВА ПРЕДСТАВИТЕЛ ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
МАРГАРИТА САРИЕВА ПРЕДСТАВИТЕЛ ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
МАРИЕЛА ЛИЧЕВА ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ „ЗДРАВИИ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ“ ОБЩИНА РУСЕ
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
МАЯ КАЗАНДЖИЕВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ, ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СПОРТ” ОБЩИНА БУРГАС
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ
РОСЕН АВРАМОВ ПРЕДСТАВИТЕЛ ОБЛАСТ РАЗГРАД
ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА НАЦИОНАЛНОТО ПАРТНЬОРСТВО И СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

Галерия

common-voice-network

Мрежа с Общ Глас Заключителна конференция Доклад за политика




Проект „Мрежа с Общ Глас”
Доклад за политиката

УВОД

Европейският съюз се е посветил на това да осигури на хората с увреждания възможността да упражняват правата си. ЕС третира хората с увреждания като граждани и социално и икономически активни страни, които имат принос за изграждането на една стабилна Европа- солидарна и предоставяща еднакви възможности за всички хора.

Има всеобщо съгласие в ЕС за това, че е необходимо да се работи по въпросите, свързани със сектора на уврежданията. Човешкото достойнство, основните права, защитата от дискриминация и социалната кохизия трябва да са на преден план.
Приоритентна цел на ЕС е да осигури помощ на всеки, по отношение на основни права, защита от дискриминация и да се осигурят равни възможности. Целта на Плана за Действие на ЕС за периода 2004- 2010 (приет през 2003) е да утвърди аспектите на хората с увреждания в сферата на всички свързани европейски политики и да разработи мерки за засилване на интеграцията на хората с увреждания в европейските общества. Важното от тези усилия е, че трябва да се създаде специална директива, касаеща хората с увреждания.

ЕС и държавите членки подписаха Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания през 2007 г. и в същото време те отново изразиха мнението си, че инвалидността също е важен юридически проблем, който трябва да се уреди чрез подходящи закони.

Екшън планът на ЕС за хората с увреждания 2003-2010 взема предвид въпросите, свързани с уврежданията във всички свои политики.

Държавите членки и Комисията се съгласиха, по време на неформална министерска среща на тема проблемите на хората с увреждания през юни 2007 г., да работят заедно с гражданското общество по един последователен и съгласуван начин за прилагането на Конвенцията на ООН. Те се съгласиха, че Европейската група на високо равнище за Хората с увреждания трябва да идентифицира общите предизвикателства и решения. Изследването, което беше реализирано в рамките на проекта „Мрежа с Общ Глас” и предложенията, които следват от него са създадени във връзка с тази инициатива.

Съгласно документа „Положението на хората с увреждания в ЕС: европейски есшън план 2008-2009”, необходима е повече информация за положението на хората с увреждания, за организирането на по-информирана и целева политика.
Изследването по проекта Мрежа с Общ Глас също иска да допринесе за постигането на тези цели.

ЗА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Проектът „Мрежа с Общ Глас- международна мрежа от национални мрежи, развиващи равните възможности за хората с умствени увреждания, множество увреждания и аутизъм на национално и европейско ниво” е реализиран в рамките на Временната Програма за финансиране от 1.10.2008 до 30.09.2009 г. Проектът се изпълнява от следното международно партньорство (4 държави членки на ЕС и една държава кандидат-член):

  • Фондация Hand in hand- Унгария (ръководещ партньор)
  • Агенция за социално развитие Вижън- България
  • EVPIT- Естония
  • Македонско научно сдружение за аутизъм – Македония
  • DisabNet- Румъния

Ние проведохме международно настолно проучване в рамките на проекта, което има за цел изследването на антидискриминационните закони и прилагането на процедурите, базирано на практическия опит на експертите в неправителствения сектор. Изследването не трябва да се счита за представително, но дава картина за област, която досега не е изследвана с тези средства. Неговата иновативност е това, че то валидира правата на хората с умствени увреждания, множествени увреждания и аутизъм и ги поставя на фокус. Изследването нямаше за цел да сравнява детайлно текстовете на антидискриминационни закони, които се прилагат във всяка от държавите, а по-скоро практическото приложение, и отразява фактическата ситуация от гледна точка на НПО. Такова излседване, което да се поставя на фокус именно тази целева група не е провеждано до сега в централна и източна Европа, въпреки, че е доста разумно, тъй като целевата група има най-малка възможност за упражняване на своите интереси и права, в сравнение с други групи хора с увреждания. По този начин опитът от изследването и предложенията, базирани на него могат да бъдат отправната точка за вземането на решения и тяхното реализиране. В случай, че освен съществуването на антидискриминационни закони сериозните бариери за прилагането на закона и специалните нужди на хора с умствени затруднения, множество увреждания и аутизъм не се вземат предвид и не са налични необходимите средства, тогава самото съществуване на законите никога няма да е подходящо за намаляването или елиминирането на различните форми на дискриминация, които се прилагат на практика спрямо целевата група.

На база отговорите, дадени на въпросите от изследването по отношение на националните проблеми на хората с увреждания и антидискриминационните закони, може да се обощи, че има огромна разлика между разработването и прилагането на законите в отделните страни. Има държави, където националното законодателство малко или много съответства на европейското законодателство, докато в други държави се наблюдават доста пропуски. Има няколко по-главни проблема, които съществуват във всички изследвани държави, освен законодателните, и почти напълно пречат на целевата група за прилагането на закона. Имайки това предвид нашият екшън план включва предимно предложения, основаващи се на общи проблеми, но освен това засяга и по-сериозни проблеми, които възникват само в някои от страните.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Най-важните заключения от международните антидискриминационни настолни проучвания- базирани на обобщенията на тези проучвания са:

  • Анти-дискриминационното законодателство на национално ниво следва да бъде преразгледано, специално фокусирайки се върху целевата група в случаите на държавите членки на ЕС с оглед дали те са съобразени с директивите на ЕС или не.
  • Държавите членки на ЕС трябва да акцентират върху осигуряване появата на директивите на ЕС във всички области на закона и, че те могат да бъдат реализирани при адаптирането на европейското анти-дискриминационно законодателство към тяхното национално законодтелство.
  • Във връзка с привеждането в сила правата на целевата група, концепцията за увреждане следва да бъде стандартизирана. Що се отнася до прилагането на анти-дискриминационно законодателство, не съществува стандартизирано определение за групата на хора с интелектуални увреждания. Все oще в правилата на национално ниво не е ясно кой принадлежи към групата на хора с увреждания. По този начин адаптирането и прилагането на правилата на ниво ЕС към тези на национално такова е изключително трудно. Съществуват различия не само на международно ниво, но има и частничи дефиниции (напр. Лица под попечителство, лице с променени възможности за работа, лице със специални образователни потребности), което наистина усложнява въпроса за субект на закона по време на прилагането му.
  • Що се отнася до целевата група, адаптирането и прилагането на изискването за достъпност и подходящо настаняване в националното законодателство е от изключително значение. Нещо повече, необходимо е и да се заяви и подкрепи с подходяща система от санкции, че нарушението на тези изисквания означава дискриминация.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ

{showhide hidetitle=false title="I. ПРАВА НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ" boolparameter1=true boolparameter2=false}

  • Мерки за засилване прилагането на анти-дискриминациооно законодателство

Резултатът от изследването показва: във всяка държава обект на проучването съществуват правила които декларират и определят правата на хората с увреждания, с изключение на Естония.

От изключително значение е, макар и в случай, че съществува законодателство относно уврежданията, взаимното му съгласуване с анти-дискриминационното такова. Утвърждаването на равни възможности следва да бъде гарантирано от подходящи правни процедури и санкции и от необходимите институционализирани законови предпоставки.

  • Средства за подпомагане привеждането в действие на правата на хора с интелектуални увреждания

В повечето държави законите провъзгласяват правата на хората с увреждания. Практиката показва, че колкото повече правни и социално-политически документи от този тип (закони, правилници по прилагането им, укази, които регламентират процесите на властите, дългосрочни национални стъратегии) се разпореждат правата и равните възможности на хората с увреждания, които се отнасят специално за тях и които са задължителни и съгласувани помежду си, толкова по-ефективно е прилагането на практика на техните права.

    • Oт изключително значение е познаването на правата и възможността за прилагането им oт всички заинтересовани страни във всички държави. Тъй като хората с увреждания принадлежат към една група, в която възможностите са ограничени, за утвърждаването на техните права и интереси не е достатъчно те само да бъдат заявени. За утвърждаване състемата на техните права са нужни някои други подкрепящи инструменти (ЕТR документи, подкрепено вземане на решения). Много важно е и тези инструменти да бъдат достъпни за тях.
    • От жизнено важно значение е и правилата на различните области да бъдат съобразени с общото антидискриминационно законодателство и законодателството, свързано с уврежданя (образование, заетост, социална администрация и т.н.)
    • Не само драстичните правни инструменти следва да бъдат познати на заинтересуваните страни, но и други процедури, които служат на правните средства (т.е. посредничество).
    • Необходимо е да се прилагат на практика системи за спазване „watch-dog”, които могат да контролират най-сериозните нарушения на правата, т.е. легални състеми за съвети и консултиране, специализирани изключително за определената целева група и служещи като вид изследване за прилагането на правилата. Или в случай, че няма такава състема „watch-dog” , е необходимо да се проучи прилагането на правилата с акцент върху обратната връзка от заинтересуваните страни.

 

  • Засилване изпълнението на UN конвенцията за правата на хората с увреждания

Само Румъния и Унгария подписаха Конвенцията на ООН и Факулатативния протокол, а другите държави подписаха само конвенцията, като единствено Унгария я ратифицира, както и избираемите протоколи към нея. Ние сме убедени, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания е основен документ, чието ратифициране е жизнено важно за защитата и засилването правата на хората с увреждания на национално и международно ниво.

Има много ограничения за прилагането на Конвенцията на практика дори и в тези държави, в които е била ратифицирана, тъй като категориите увреждания в нея не са задължително идентични с използваните такива в националното законодателство. Нещо повече, все още има много различия между законодателството, засягащо равните възможности за хората с увреждания в държавите, които са ратифицирали конвенцията и самата Конвенция. Така Конвенцията може да бъде само добра отправна точка, но в повечето случаи нищо повече от това.

Една възможна посока на работата по лобиране на национално нивоби могло да бъде постигането на одобрение и ратифициране на Конвенцията за правата на хората с увреждания и интегрирането й в националната правна система.
Според документа „Ситуацията на хората с увреждания в ЕС: Европейският план за действие 2008-2009”, важно обстоятелство е ратифицирането на Конвенцията от ЕС. В съответствие с това, одобрението на Конвенцията на национално ниво не е достатъчно, небходимо е и ратифицирането й.

  • Прилагане на анти-дискриминационното законодателство във всички сектори

В случай,че има специален закон, уреждащ правата на хората с увреждания, нeговия ред не е утвърден в други законодателни области. Правата на хората с увреждания трябва да бъдат спазвани и прилагани и в сектора.

Във връзка с целевата група в секториалните области (напр. заетост, здравна грижа, образование, социални услуги и т.н.) следва да бъде разкрито до каква степен правилата в секторите и практическото прилагане на анти-дискриминационните правила са съгласувани помежду си (идеи, различия относно определенията за човек с увреждане, неблагоприятна диференциация, равни възможности и т.н.).

Задължението за съобразяване с изискването за еднакво отношение и системата от санкции следва да бъдат споменавани във всички секториални области. Определенията, ориентирани съм сектора са необходими, защото различните отношения или действия може да навредят на идеята за равните възможности за групите в риск от социално изключване.

  • Значение на националните стратегии и програми

В България, Македония и Унгария действат най-обстойните и специализирани програми и стратегии за хора с увреждания. Резултатите от проучването подчертават, че колкото по-специализирани стратегии и програми има дадена държава и има и правила за изпълнението им със специфични срокове, толкова по-ефективно е изпълнението и прилагането на правата.

В същото време, съществуването на национални стратегии и програми не е напълно достатъчно, следва да има и правила, които подкрепят и изпълнението на програмите.

{/showhide}

{showhide hidetitle=false title="II. ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА УВРЕЖДАНЕ" boolparameter1=true boolparameter2=false}

  • Групата на хората с интелектуални увреждания във връзка с концепцията за общото увреждане

Нашето настолно проучване показва, че в България, Естония и Македония, хората с увреждания се определят в правилата по-скоро според медицинския подход, докато в Унгария и Румъния характерен социалния подход.

Ние мислим, че е от жизнено важно значение – от гледна точка защита на правата –как се определя групата от хора с интелектуални увреждания в сравнение с други групи на хора с увреждания и кой блинадлежи към всяка една „категория”. Неясните определения може да доведат до сериознa несигурност.

Три (България, Македония и Румъния) от петте проучени държави нямат специфични правила, които използват подходящо определение за групите на хора с интелектуални, множествени увреждания и аутизъм.

  • Oсновното, което предлагаме е определението за увреждане, използвано в законодателството и други дефиниции, отнасящи се до секториалните области да бъдат съгласувани помежду си. Не трябва да има случаи, в които правилата не могат да бъдат приложени поради концептуална несигурност.
  • Второ: в определени правни области не би следвало да има концепции, които сериозно нарушават човешкото достойнство или които не са актуални или стигми (напр. криминално право). Ние предлагаме терминологията, използвана в националното законодателство да бъде съобразена с тази на ниво ЕС и други одобрени международни документи.
  • Освен това, категориите зад различните определения следва да бъдат ясни и разбираеми за целевата група, така че хората в нея също да могат правилно да преценят дали дадено анти-дискриминационно законодателство се отнася до тях или не.

{/showhide}

{showhide hidetitle=false title="III. АНТИ-ДИСКРИМИНАЦИОННИ ПРАВИЛА" boolparameter1=true boolparameter2=false}

  • Увреждането като защитено качество

Изследването показва, че дори и анти-дискриминационното законодателство определя различни форми на дискриминация и „защитените” характерни черти на целевата група доста детайлно, прегледаните анти-дискриминационни закони на държавите не дават точно и детайлно определение нито на концепцията за увреждане като защитено качество, нито на точните субекти на закона.

Въпреки стремежа на закона към еднакво отношение, от изключително важно значение екак е определена групата на хората с увреждания в него. Предлагаме в националните анти-дискриминационни правила да се даде ясно и прецизно определение относно групата на хората с увреждания, тъй като това може наистина да засили прилагането и утвърждаването правата на целвата група.

  • Изпълнение на задължението за достъпност

В проученото националното законодателство на нито нито една от държавите няма специфичен и подробен ред в закона за еднаквото отношение, засягащо задължението за достъпност.

  • В анти-дискриминационните правила трябва да е ясно, че пропускане изпълнението на задължението за достъпност е състояние на нещата, което води до директна дискриминация.
  • Много важно е и да се изясни, че достъпността не означава само физическа достъпност, но и всякаква друга специфична такава (напр. достъпност до информация и комуникация). Много важно е и да има крайни срокове, установяващи изпълнението на задължението за достъпност, както и санкции или други начини за утвърждаване на задължението.
  • Предлагаме в случай, че възприемането на директивите наЕС на национално ниво не се изпълни в определен срок и по подходящ начин, Европейската комисия да акцентира върху прилагането на системата от санкции.
  • Прилагане на концепцията за подходящо настаняване

Резултатите от проучването показват, че задължението за подходящо настаняване не се споменава в националното законодателство, въпреки че то би било важно изискване във връзка с еднаквото отношение към хората с увреждания. Държавите членки следва да се съобразяват със задължението за подходящо настаняване според директивата на ЕС в областта на заетостта и според Конвенцията на ООН в много други области. Възможно е човек с увреждане да попадне в небжлагоприятна ситуацияв сравнение с останалите заради неговия/нейния недъг в дадена среда(напр. работното място, училище, болница) или неговата среда на общуване и т.н.

  • Поради тази причина задължението за създаване на достъпна среда следва да придобие дори по-широко определение в законодателството. Националното законодателство е задължено да създаде такива широкообхватни определения дори и чрез международни или правни документи на ниво ЕС.Задължението посочено чрез тези правни документи е задължението з аподходящо настаняване, според което задължената организация следва да направи всякакви и различни промени,което гарантира възможността на човека с увреждане да създаде правното отношение със задължената организация в конкретната ситуация. Задължената организация трябва да прави това стига то да не означава безпричинно и незаконно затруднение за тях.
  • Задължението за подходящо настаняване следва да се приложи в областта на заетостта както е посочено в директивата на ЕС както и в много други области както Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания предлага. Като вземем това предвид, концептуалното определение и задълженията във връзка с него, то би следвало да се появи в националното законодателство (в държавите членки наЕС и тези от тях , които ратифицираха Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания).
  • Докладване относно анти-дискриминационните мерки на национално ниво

Само две от петте изследвани държави (Естония и Унгария) отвърнаха, че съществува някакъв вид официална статистика и редовно отчитане за изпълнението на анти-дискриминационните закони.

Предлагаме във всяка държава да се издаде отчет от името на организациите, които изпълняват правилата относно практическия опит по утвърждаване правата, основани на равните възможности и анти-дискриминационните закони.

{/showhide}

{showhide hidetitle=false title="IV. ИНСТИТУЦИОНАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ" boolparameter1=true boolparameter2=false}

  • Необходимостта от специални правни услуги

Две от петте държави (Унгария и Македония) потвърдиха, че в тяхната държава има всякакъв вид правни услуги, особено такива за целевата група ма хората с интелектуално увреждане , множествени увреждания и аутизъм.

Особено важно е да се установи специализирана правна услуга за целевата група на хората с увреждания, съобразена с техните ограничени възможности, за да утвърди техните права, тъй като тази целева групав по-голямата си част не познава дейността на институциите, които се занимават с техните проблеми и случаи. Без системата за подкрепа взимането на решения и комплексната подкрепа, е наистина трудно да се разкрие даден случай на нарушаване на правата. Само по този начин е възможно да се идентифицират характеристиките на най-типичните случаи и да се дадат предложения от целевата група относно анти-дискриминацията и закионодателството за равните възможности.

  • Институционалното състояние с подкрепа на прилагането на анти-дискриминационното законодателство

Две държави (Македония и Румъния) потвърдиха, че в тяхната държава не действа такава институционална система, която да е отговорна за изпълнението на законите и изискванията за еднакво отношение.

Общата истина е, че гаранцията за прилагането на анти-дискриминационните правила е институционалното състояние, което осигурява законово лечение. Това важи с особена сила за държавите, в които националното законодателство следва да бъде променено според директивите на ЕС.Единствено анти-дискриминационното законодателство, съобразено с ЕС и други международни правни документи, институционалното състояние, подпомагащо тяхното приложение и НПО-тата, осигуряващи законни услуги за помощ могат да гарантират, че проблемите в държавите, проучени в изследването ще бъдат решени в дългосрочен план.

{/showhide}

{showhide hidetitle=false title="V. ПОПЕЧИТЕЛСТВО" boolparameter1=true boolparameter2=false}

  • Преглед на ролята на попечителството в управняването на анти-дискриминационните права

Според оценените резултати, системата и структурата на попечителството следва да бъде преразгледана в почти всички държави.

  • От изключително важно значение е системата за попечителство да бъде съобразена с очакванията на ЕС и други международни документи. Бихме искали да подчертаем, че в случаите, в които попечител е законният представител на човека с увреждане, е изключително важно в случай на дискриминация попечителят да представлява интересите на човека с уврежданена възможно най-високото ниво и да не пречи на утвърждаването на правата му. Една от негативните практики в нашето изследване е, че попечителят много рядко в случай на дискриминация действа против човека, чиито интереси следва да защитава.
  • Никога не можем да сме сигурни,че анти-дискриминационното законодателство се прилага напълно по отношение на целевата група, тъй като системата за подкрепа вземането на решения не е подходящо въведена в националното законодателство.
  • Резултатите показват, че системата за подкрепа вземането на решения изобщо не действа в държавите субект на това изследване. Въпреки че, тъй като Конвенцията на ООН поставя огромен акцент върху подкрепата за вземане на решения, за държавите, които са я приели, това също е принцип, който те трябва да следват. Това е една възможна посока за развитие на националните правила.

{/showhide}

Портал за социални политики

 

NASOki-logo

 

Календар

November 2017
Пон Вт Сря Чет Пет Съб Нед
1
4
5
6
7
11
12
13
15
18
19
25
26
27
28
29
30

Предстоящо